Иван Ефремов - Атинянката Таис

Елините научиха за големия лекар Дживак, живял преди триста години, притежател на камък, който осветявал органите вътре в тялото, за друг лекар, който можел да предпазва хората да не заболяват от едра шарка, като им натривал в малка раничка кръв, взета от човек, прекарал болестта.

— А защо сега лекарите не прилагат навсякъде този начин — възкликна Таис, — и вие говорите за тези неща като за нещо полузабравено?

Старият жрец продължително и мълчаливо я изгледа, а младият извика недоволно:

— Не бива така да говориш, прекрасна посветена! Всичко това и още много други неща е тайна, заключена в древните книги. Щом тя е забравена, значи, така е угодно на боговете и на Карма. Когато ние, жреците от висшата каста, научим, че четенето на свещените книги е подслушал човек от долна каста, наливаме в ушите му разтопено олово!

— Ами тогава как се грижите за разпространяването на знанията? — запита малко язвително Таис. — Току-що слушах думи за нещастия от невежество.

— Ние се грижим не за разпространяване, а за запазването на знанията сред ония, на които подобава да ги притежават! — отговори високият жрец.

— Сред една каста? А какво ще правят другите — нека тънат в невежество ли?

— Да. И да изпълняват предназначението си. Ако добре го изпълнят, то в бъдещия живот ще се родят в друга, по-горна каста!

— Знание, пазено в тесен кръг, неизбежно ще отслабва и ще се забравя — намеси се Лизип, — а затворените среди на кастите са добри за отглеждане на животински породи, но не и за хора. Спартанците се стараеха да създадат порода войници, дори постигнаха голям успех, но в живота всичко се изменя по-скоро, отколкото очакват хората. И военният живот докара лакедемонците до гибел.

— Ние имаме не една, а много касти за всичко, което е необходимо за живота на човека — възрази индиецът.

— И все пак, струва ми се, че по-последователно е елинското отношение към хората. Във висшите свещени книги и творбите на философите вие считате хората за равни на боговете, а на дело ги отглеждате като животни, понеже ги държите в невежество — строго каза Лизип.

— Нима елините не признават благородството по произхода? — начумери се старшият жрец.

— Признават. Има една разлика, и то много важна. Ние считаме, че благороден може да се роди всеки и той заслужава и знания, и изкуство, и майсторство, каквото би могъл да постигне и да приложи. Ако той си намери също такава добра прилика, от такъв човек ще започне благородно потомство, все едно дали е роден в дворец в Атина или в къщата на земеделеца от Халкидика. И на едното място, и на другото може да се роди и добро, и лошо. Обикновено се смята, че много красиви хора се раждат с участието на богове или богини.

— Но вие не смятате робите за хора и ги унищожавате като животни! — възкликна индиецът.

Таис искаше да възрази. Лизип я възпря с незабележимо стискане на ръката ѝ. Той стана, остави атинянката сама с индийците, излезе по познатия път до своята килия и се върна с голяма кутия от виолетова амарантова дървесина със златни обковки по ъглите. Ваятелят внимателно я постави на осмоъгълната масичка и отвори ключалката. Вътре имаше странен механизъм — преплетени зъбчати колела и лостове с различна големина. На посребрени обръчи бяха нанесени букви и знаци.

Заинтригуваните индийци се наведоха над кутията.

— Един ученик на питагорейците, Хераклит Понтийски, близък на Аристотел, откри, че кълбото на Гея се върти като пумпал около себе си и че оста на този пумпал е наклонена спрямо плоскостта, в която се движат планетите и Слънцето.

Това е машина за изчисляване на движението на планетите, без което не може да има нито предсказване на бъдещето, нито сигурно мореплаване. Тук разумът се е наложил един път, след като е създал машината, а след това вече работят само ръцете и наръчните таблици, написани на капака. Човекът се освобождава от продължителни пресмятания и може да се отдаде на възвишените си мисли.

Поразени, жреците мълчаха. Лизип използува смущението им и каза:

— Ние, елините, вместо да наказваме с разтопено олово тези, които се стремят към знание, широко отваряме колонадите и градините на нашите академии, философски школи. И ви настигаме, вас, които много хилядолетия по-рано сте започнали да разсъждавате за света.

— То е, защото вие сте малко и сте принудени да щадите учениците си, за да осигурите предаването на факела на знанието! А пък ние сме твърде много! Ако разгласим високо знанието сред площада, то непременно ще бъде изопачено от невежите и ще бъде обърнато срещу истинските мъдреци. Ние открихме тайните на личната сила в Крияшакти и в Кундалини и много старателно пазим техниката на обучението и използуването ѝ. Нещастие ще е, ако това знание попадне у човек с несъвършена Карма!