Иван Ефремов - Атинянката Таис

Високо над града, в горичка с дървовидна хвойна, ниските дървета със своята траурна хвоя, сякаш изрязана от бронз, засенчваха малкото гробове. Атинският ваятел беше помолил да го погребат в земята и да не издигат погребална клада. Гробът беше предварително изкопан. Отгоре поставиха временна плоча, докато приятелите на покойния скулптор намислят и изработят надгробния камък.

Участниците в тъжната церемония се върнаха направо от гробището в дома на Лизип за полунощен поменен пир. Наближаваше да се съмне. Покъртена и уморена, Таис си спомни едно друго разсъмване, когато тя се любуваше на големия талант на току-що отишлия В Аид ваятел. Сякаш отгатнал мислите ѝ, Лизип повика Ерис и нея заедно с Ехефил и неколцина приятели в осветената с алабастрови лампиони работна стая.

— Ти чу от Клеофрад, че ми е дал Анадиомена — каза Лизип, обръщайки се към Таис. — Още преди това той ми каза за твоето щедро пожертвование за завършването на статуята. По такъв начин ти и аз сме съпритежатели на Анадиомена, наследници на Клеофрад. Кажи какво би искала, ти: да получиш статуята си, да я оставиш при мене или да ми възложиш да продам скулптурата на богинята. Нейната стойност, без да става вече дума за материала, е грамадна. Аз едва ли бих могъл да ти изплатя твоята част. Ти сигурно ще можеш да ми дадеш моята, но струва ми се, че подобна статуя не подхожда за теб, пък и за всеки човек, който разбира, че едно чудо на изкуството и една богиня не може да остане за лично владение.

— Ти си прав, както винаги, учителю. Позволи ми да се откажа от моята, както ти я наричаш, част и да оставя статуята у тебе.

— Щедра моя Таис! — доволен възкликна Лизип. — Може би няма да има нужда и от твоето великодушие. Признавам ти, че някога бях говорил с Александър за намерението на Клеофрад да те изобрази и…

Сърцето на Таис се разтуптя, тя дълбоко си пое дъх.

— И той каза — невъзмутимо продължи Лизип, — че ако по мое мнение статуята излезе сполучлива, той ще бъде първият купувач на Клеофрад. Тогава го запитах, защо просто не я поръча на ваятеля? А той така ме погледна, сякаш му бях задал нескромен въпрос. Предполагам, че ти ще се съгласиш да продам Анадиомена на Александър. Той ще я изпрати в Елада, може би в Атина, може би в Китера.

Таис притвори ресници и мълком наведе глава, после запита, без да вдигне очи:

— А какво е решил Ехефил за своята Аксиопена?

Младият ваятел упорито заяви:

— Ще задържа при себе си Аксиопена дотогава, докато Ерис не се съгласи да бъде моя!

Ерис сърдито и високо отговори:

— За това не се уговарят пред всички както с блудница на пазар. Великата майка изисква нощта за своето тайнство. Онези, които се осмеляват да нарушат нейните завети, се уподобяват на животни, които не знаят, че любовта е свещена и има нужда от подготовка на душата и тялото. Или вие, елините, сте забравили повелите на Майката на Бездната, на Кибела?

Таис изумена погледна черната жрица. Какво я накара да произнесе такава тирада? Досетила се, тя се усмихна и весели искрици се мярнаха в тъжните ѝ очи.

— Ехефил или по-добре да те наричам Ерифил, а? Ако ти не беше художник, бих се помъчила с всички сили да те отклоня от безумния стремеж, който означава твоята гибел. Даже и на художника, създателя на Аксиопена, казвам: пази се, пази се и пак се пази! Щастие няма да постигнеш, но ще опознаеш Ерос такъв, какъвто го срещат с цената на смъртта, и то само редки хора.

— Какво говориш, госпожо? — остро се извърна към нея Ерис. — Насърчаваш ли го?

— А защо не? Отдавна е време да отхвърлиш тъмнината, която те е покрила в храма на Кибела. Дали ти искаш това, или не, но знай, че част от тебе вече е взета в статуята.

— И ти ми предлагаш да служа на мъж?

— Тъкмо обратното. Мъж ще служи на теб. Гледай, той едва сдържа желанието си да прегърне с молба коленете ти.

— Не мога да наруша обета си и да те напусна!

— Това вече е твоя и негова работа да се споразумеете. Ако ли не, по-добре го убий, спаси го от мъки!

— Съгласен съм, госпожо Таис! — засиял извика Ехефил.

— Не се радвай — строго го прекъсна Ерис, — нищо не е станало.

— Ще стане! — уверено каза Таис и помоли за извинение Лизип, който следеше с любопитство «семейната сцена».

Така или иначе, след като изминаха няколко дни, Артемис Аксиопена напусна къщата на Лизип, купена за грамадна сума и дори не от елин, а от един от онези индийски художници, който беше гост на Лизип. Той купи статуята за един старинен храм на странна религия, който се наричаше Ериду и се намираше в долното течение на Ефрат, край най-древния град в Месопотамия. Ваятелят виждаше в името на храма, почти еднозвучно с неговата любов, особено щастливо предзнаменование.