Иван Ефремов - Атинянката Таис

Завинаги остана под покривалото на нощта онова, което се бе случило между него и Ерис. Наблюдателна по природа, Таис забеляза, че бързите движения на Ерис станаха малко по-плавни, а сините ѝ очи понякога изгубваха студения си синкав блясък.

Два месеца след продажбата на статуята Ехефил дойде при Таис много съкрушен и я помоли да излязат в градината. Близо до каменната ограда, там, където ручеят от басейна протичаше през малка яма, скулпторът, без да пази изгладеното си облекло, скочи във водата, която стигаше до кръста му. Застанал на колене, Ехефил потопи и двете си ръце на дъното на ямата и ги извади събрани в шепа. На слънцето засвяткаха едри рубини, смарагди, сапфири, сардоникси, златни и сребърни гривни, колани, украсена с тюркоази златна чашка.

Разбрала каква е работата, Таис се разсмя и посъветва младият ваятел да събере даровете си в торба, да ги отнесе у дома си и повече да не се опитва да предлага никакви скъпоценности на Ерис. Тя нямало да приеме нищо от него освен от Таис.

— Защо така?

— Ние сме свързани с нея на живот и смърт чрез взаимно спасяване, ако много желаеш, подари и сандали със сребърни каишки — едничкото нещо от облеклото и украшенията, което тя не е в състояние да откаже. И не само на тебе, на който и да е, който би пожелал да ѝ направи подарък.

След смъртта на атинския художник започна нова олимпиада. Времето бързо наближаваше определения от Птолемей срок. В Екбатана през зимните нощи съвсем захладня. Таис прекарваше дълги вечери в разговори с Лизип и неговите учени приятели.

От Александър и от неговите съратници не идваха никакви вести. Нито кервани с плячка, нито обози с болни и ранени. Може би наистина великият завоевател бе успял да осъществи своята голяма мечта и да излезе отвъд пределите на Ойкумене, на неприкосновения край на света?

Хезиона се тревожеше, а Таис се позамисляше за живота си без Птолемей, ако той не пожелае да се върне от Градините на Мъдростта, след като е опитал Водите на живота. Леонтиск на четири години вече смело яздеше малко конче, докарано отвъд Иберия, от Морето на птиците, и се надпреварваше да плува с майка си в завирено езеро. На Таис никак не и се искаше да се разделя със сина си. И все пак се налагаше да изпълни молбата на Птолемей и да го остави под сигурните грижи на македонския ветеран Ройкос, на жена му и преданата на детето робиня сирийка. Преди още да се е научил да чете, Леонтиск говореше на три езика — атически, македонски и арамейски.

През месец гамелион Таис напусна Екбатана. Заедно с нея пътуваше Лизип, за да посрещне своя покровител и главен клиент, а към него се прилепи Ехефил, уж от желание да види своята Аксиопена, защото Лизип беше обещал едно пътуване в Ериду. Паднаха му се доста «леуса дрегма драконтос» — подхвърлени му змийски погледи, както Таис наричаше враждебните погледи на Ерис. Ваятелят храбро ги понесе.

Вавилон ги посрещна с огромна сбирщина хора, с викове по пазарите, с говор на всевъзможни езици, със смесица от чудновати облекла. Пратеници от разни страни очакваха Александър, а от него все така не идваха вести. Нещо повече, пуснаха се слухове, че е загинал — отначало във водите на Инд, после уж по планинските височини. Наместникът на Александър във Вавилон заповяда незабавно да залавят разпространителите на слухове и да ги водят на разпит при него, за да може със заплаха от бичуване или дори със смърт да разбере извора на сведенията. Нишките водеха към чуждоземни търговци или политици, които възлагали надежда да предизвикат смут и по някакъв начин да се облагодетелствуват.

Таис разбра, че чакането може да продължи и реши отново да наеме къщата в Новия град на отвъдната страна на Ефрат, край вратите Лугалгири, където беше живяла по-рано. Тя беше просто изумена, когато не намери там предишната къща. Непокътнати бяха останали само градината, старият дървен пристан и пътечката към него. На мястото на къщата бяха построили красив павилион, облицован с полупрозрачен розов мрамор, с колони от много син камък, със злато по страните на правоъгълен басейн с чиста течаща вода. Всичко това беше собственост лично на Александър и се пазеше от двама скити с дивашки вид, които грубо изгониха Таис. Разгневената Ерис предложи веднага да ги довърши на място. Атинянката, трогната от доказателството, че Александър я помни, изрично забрани на Ерис да прави каквото и да било. В края на краищата всички екбатанци се настаниха заедно у Хезиона за голяма радост на Ехефил. Градът се оказа препълнен.