Иван Ефремов - Атинянката Таис

— Ламиите, мормо или как още там ги наричат? Тези, които нощем ходят с нея и пият кръвта на срещнатите по кръстопътищата? Вампирите ли?

— Това е простонародна символика, а в тайната наука рожбите на Тартара, които смучат жива кръв, са именно мъртвите ненаситни хора, готови да грабят и да грабят всичко, което може, от полиса, от общината, от хората — от чужди и свои. Те са, които изтезават до смърт робите си с тежка работа, стига само да получат повече злато, сребро, къщи, коне, нови роби. И колкото повече грабят, толкова по-алчни стават, опиянявайки се от труда и потта на поробените от тях хора.

— Страшни думи, учителю! — Таис дори зиморничаво сви рамене. — Сега аз неволно ще се вглеждам у всекиго…

— Тогава моите думи са постигнали целта си.

— Какво да правим с тези живи мъртъвци?

— Разбира се, би трябвало да ги убиваме, да им отнемаме фалшивия жив облик — след като помисли, каза Лизип. — Нещастието е, че тях могат да ги разпознават само малко хора, стигнали до такова милосърдие, че даже нямат вече сили да убиват. Струва ми се окончателната равносметка с вампирите е въпрос на далечно бъдеще; когато се възцари хомонойа — равенство на хората по ум, броят на тези редки хора ще се увеличи многократно.

Натъжена и замислена, Таис отиде в ателието. Клеофрад я чакаше пред глинения модел. През последните дни ваятелят почна да се бави със завършването на работата, рано я освобождаваше или изведнъж спираше, забравил модела си, и се замисляше за нещо съвсем друго. И днес той не ѝ направи обичайния нетърпелив знак да се качи на куба от тежко дърво, а я спря с простряна ръка.

— Кажи, обичаш ли парите, атинянке? — строго и със стеснителност попита Клеофрад.

— Защо ми задавате този въпрос? — учуди се натъжена Таис.

— Не бързай, аз не умея да говоря, умея само да работя с ръце.

— Не само с ръце, но е глава и сърце — възрази Таис — и затова кажи, защо отвори дума за пари?

— Ами ти си богата като Фрина, но Фрина е била лудешки разточителна, докато ти при своето охолство и положение на жена на първия военачалник при Александър живееш скромно.

— Сега говориш по-разбрано. — Тя с облекчение въздъхна. — Ето моя отговор: парите не са цел, а възможност. Ако гледаш на тях като на сила, която дава разни възможности, ти ще цениш парите, но те не Ще те заробят. Затова аз презирам скъперниците, ала не по-малко ме отвращава просташкото прахосване. В парите има много човешки труд и ако ги пилееш, е все едно да хвърляш хляб. Ще предизвикаш гнева на боговете, а себе си ще опустошиш, ще умреш, както казва Лизип.

Клеофрад я слушаше навъсено и изведнъж се реши:

— Ще ти кажа. Намислил съм да отлея статуята от сребро, но не съм събрал достатъчно, а нямам време да чакам, докато насъбера още. През хекатонбейон ще навърша шестдесет години!

— Защо искаш да употребиш толкова скъп метал?

— Мога да ти отговоря като младеж: нима ти не заслужаваш? Друго ще ти кажа — това е най-доброто произведение в живота ми и най-добрият модел. Би се осъществила мечтата ми да завърша достойно жизнения си път! От Лизип ли да искам? И без това много нещо му дължа. Освен това този творец на атлети и конници признава само бронза и дори — страх ме е да кажа — използува телмеска сплав [15] Сплав от грубо пречистен мед и отпадъци от сребро, главно цинк. .

— Колко сребро ти трябва?

— Аз не употребявам чисто сребро, а в сплав с четиринадесет части червена кипърска мед. Такова сребро не избива на петна, не помътнява, както казваме ние, от прашна роса, запазва политурата си както тъмният египетски камък. За отливката ми трябват дванадесет таланта чисто сребро, а пък съм събрал малко повече от четири и половина. Грамаден недостиг!

— Трябва да добавим още седем и половина таланта, така ли? Добре, утре ще наредя да ги съберат, а в други ден ще изпратя за всеки случай осем.

Клеофрад замря. Дълго гледа своя модел, после обгърна с длани главата ѝ и я целуна по челото.

— Ти не знаеш цената на своето благодеяние. Това не е само извънредно голямо богатство, то е… Ще разбереш след хекатонбейон. След отливането, когато започне гравирането, ще се наложи още да позираш. Гравирането е почти най-важната работа за ваятеля, но бърза — завърши той с обичайния си отсечено делови тон. — И аз лично много бързам.

Таис не разбра смисъла на последните думи на Клеофрад. Атинският скулптор и Ехефил завършиха почти едновременно своята работа, младият йониец — десет дена по-рано. Клеофрад покани Таис и Ерис да дойдат по-късно в дома на Лизип да прекарат края на нощта до утрото. Дойдоха няколко приятели да ги съпровождат, за да не им се случи нещо толкова късно. Късната половина на луната ярко осветяваше светлосивите излъскани камъни на улицата и им придаваше синкав оттенък на небесната пътека между тъмните стени и шумолещите листа на градината.