Иван Ефремов - Атинянката Таис

Планът на Александър бил прост: след като премине Инд, армията ще прехвърли още две-три хиляди стадии ненаселена суша до бреговете на океана, а флотата на Неарх ще бъде готова да превози всички по океана на запад до Нил и Александрия на Вътрешното море. «Чакай ни сега не от изток, а от запад — пишеше Птолемей, — ние ще доплуваме в Тир, а през Дамаск по царския път ще стигнем до Вавилон. За това ще е необходимо не повече от половин година, дори да се наложи да спираме по пътя. С милостта на Афродита, осем месеца след като получиш писмото ми, ела да ме посрещнеш във Вавилон. Това ще бъде краят на азиатските походи, съвсем завинаги. После ще воюваме само във Вътрешното море, за да превземем Либия, Картаген, италийските градове — всичко до Херакловите стълбове!

Съгласни са да плават с нас до Египет и новите отреди конница, от персийската аристокрация, и отличните конни стрелци от Согдиана и Бактриана. Успяхме да образуваме конница, не по-лоша от храбрите тесалийци. Твоите поклонници аргироаспидите толкова се изтощиха в боевете със скитите и бактрийците, че сега преминаха в охраната на Александър и са включени в състава на Агемата и хетайрите. Само пехотата — фалангата от ветерани, остана предишната, обаче нарасналата до сто хиляди армия се състои наполовина от конница и много намаля значението на пехотата, най-важната някога опора в боевете. Несъкрушимата преграда от щитове и дълги копия, която помиташе редиците на най-храбрия враг, тук, в безкрайните равнини или в лабиринта от планински долини, попадаше под обстрела отдалече на бързите като вятъра конни стрелци…

Александър успя за година и половина да преустрои армията съобразно условията на войната в Азия.

Издигнаха се нови военачалници, между които Селевк, с грамаден ръст и много по-силен от Черния Клейт, но весел и несравнимо по-умен от нещастния брат на Ланиса».

Птолемей пишеше, че колкото повече напредват в Индия, планините стават все по-високи, все повече снегове и ледници срещат по мъчно преодолими преходи, все по-буйни са реките, задръстени с огромни камъни. В трудностите, които нараствали, Александър съзирал предвестие за близкия край на похода. Точно така трябвало да бъдат препречени границите на Света, недостъпни за простосмъртните. Отвъд тези препятствия живеят полубоговете в градини, където растат дървета с плодовете на Вечната мъдрост, по бреговете на Водите на живота, в чието лоно почива слънцето. Тези води дават безсмъртие на богове или титани. Пък и не са ли титани и жителите в последните краища на света?

Аристотел с нарочни пратеници изпратил на ученика си своите научни съчинения. По време на тежкия поход по височините на Парапамиза и Бактрия Александър нямал време да ги прочете. Сега разсъждавал върху писаното от великия философ и споделял съмненията си с Птолемей. Аристотел по-рано насърчавал по всякакъв начин устрема на пълководеца на изток, да срещне колесницата на Хелиос, а в последните си трудове предпазвал Александър от сляпа вяра в древните митове, към които синът на Олимпиада бил толкова привързан. Аристотел пишел, че едва ли Александър щял да се срещне със свръхестествени същества, защото никой от действителните пътешественици не бил срещал богоподобни хора или човекоподобни богове из цялата известна Ойкумене.

Александър само се подсмивал. За него следите на Дионис, които намерил в Ниса, били по-убедителни от софистичните разсъждения на стария мъдрец…

Птолемей още веднъж напомняше на Таис за среща във Вавилон и я молеше да не води сина му там в горещия климат. Обещаваше, че ще ѝ разкажа много интересни неща за страни, които никога не са били видени дори и от митични герои.

И сега дори той е отишъл по-далече от Дионис, а плаването на аргонавтите в Колхида според пресмятанията на Неарх било три пъти по-кратко от разстоянието, изминато от армията по суша през много по-тежки препятствия и съпротивата на далеч по-многобройни врагове.

Птолемей пишеше от долината Сват, където «сутрин мъглите искрят с милиони бисери над горички от ниски дървета, обсипани с гъсторозови цветове. Бързотечна река излива изумрудена вода върху лилави камъни, бреговете са обточени с широка ивица яркосини цветя, която се простира до полегати склонове, обрасли с невероятно големи дървета, каквито няма никъде в Елада и може да се сравняват само с кедрите във Финикия и Киликия. Но онези растат на ширина, а тези — на височина, издигайки своите тъмнозелени върхове на повече от половин стадий. И тук, както преди, елите и боровете много приличат на македонските и пристъп на тъга по родните планини свива сърцето». Таис много съжаляваше, че не участвува в толкова необикновено пътешествие, но скоро се утеши, разбрала колко трудно би било за Птолемей да се грижи за нея в тежкия дори за закалени, силни мъже поход. Пък вече ги няма и нейните верни тесалийци и милият Леонтиск, винаги готов да ѝ се притече на помощ.