Шарлот Бронте - Шърли

— Не мислете хубави неща за мен, Лина — каза той. — Мъжете поначало не са стока; те са съвсем различни от всичко, което можете да си представите. Нямам претенции, че с нещо превъзхождам събратята си.

— Ако имахте претенции, нямаше да ви ценя толкова много. Именно вашата скромност ме изпълва с такова доверие в достойнствата ви.

— Ласкаете ли ме? — попита той, като рязко се обърна към нея и впи в очите й изпитателния си поглед.

— Не — отвърна кротко тя, като се засмя на внезапната му реакция. Изглежда, не смяташе за необходимо веднага да предложи някакво опровержение на думите му.

— За вас не е от значение дали смятам, че ме ласкаете, така ли?

— Значи сте уверена в намеренията си?

— Предполагам.

— И какви са те, Каролайн?

— Единствено да облекча съзнанието си, като поне веднъж кажа това, което мисля. И освен това да ви накарам да бъдете по-доволен от себе си.

— Като ме уверите, че моята родственица е и моя искрена приятелка?

— Точно така — аз съм ваша искрена приятелка, Робърт.

— А пък аз… ще бъда това, което съдбата направи от мен, Лина.

— Но не и мой враг, нали?

Отговорът бе прекъснат от Сара и господарката и, които влязоха в кухнята, и двете в доста възбудено състояние. Те бяха оползотворили времето си, което мистър Мур и мис Хелстоун прекараха в разговор, посредством кратко прение на тема cafe au lait 53 53 Кафе с мляко (фр.) — Б.пр. , за което Сара твърдеше, че било най-странната смес, която някога е виждала, и че така се прахосвал този дар божи, тъй като „кафето е създадено, за да се вари във вода“, докато мадмоазел твърдеше, че то е un breuvage royal 54 54 Кралска напитка (фр.) — Б.пр. и че струва поне хиляда пъти повече от този, който не може да го оцени както трябва.

Мур и Каролайн преминаха в дневната. Преди Хортенз да се присъедини към тях, Каролайн успя само да повтори въпроса си:

— Не и враг, Робърт?

Мур, хрисим като квакер, отвърна на въпроса с въпрос:

— Как мога да бъда ваш враг?

А след това, като сядаше на масата, настани Каролайн до себе си.

Каролайн не чу почти нищо от гневното избухване на мадмоазел, когато последната се присъедини към тях. Дългото словоизлияние относно „conduite indigne de cette mechante creature“ 55 55 Недостойното поведение на това зло същество (фр.) — Б.пр. прозвуча в ушите й така неясно, сякаш бе дочула подрънкване на порцелан. Робърт се позасмя доста сдържано, а след това внимателно и спокойно помоли сестра си да запази самообладание, като я увери, че ако това би я удовлетворило, тя би могла да си избере подходяща домашна помощница от девойките в тъкачницата. Тук той изрази съмнение, че те биха я задоволили, тъй като повечето от тях, както бил чувал да се говори, били напълно незапознати с домашната работа. Колкото и нахална и своеволна да бе Сара, навярно не бе по-лоша от повечето свои посестрими.

Мадмоазел се съгласи с истинността на това твърдение — според нея „ces paysannes Anglaises etaient toutes insupportables“ 56 56 Тези английски селянки са до една непоносими (фр.) — Б.пр. . Какво не би дала тя за някоя „bonne cuisiniere anversoise“ 57 57 Добра готвачка от Анверс (фр.) — Б.пр. с високата шапка, късата фуста и порядъчното сабо, подобаващи на общественото й положение — нещо доста по-добро наистина, отколкото една безочлива кокетка в рокля с волани и без никаква шапка! (Явно Сара не споделяше мнението на апостол Павел, че е неприлично жена да ходи гологлава; напротив — като привърженица на противната теория тя решително отказваше да захлупи под лен или муселин богатите кичури на русата си коса, която обикновено захващаше спретнато с един гребен отзад, а в неделя я носеше накъдрена отпред.)

— Да се опитам ли да ти намеря някое момиче от Антверпен? — попита мистър Мур, който, строг в обществото, всъщност бе много мил с близките си.

— Merci du cadeau! 58 58 Благодаря за подаръка! (фр.) — Б.пр. — бе отговорът. — Едно антверпенско момиче няма да остане тук и десет дни, защото всички млади безделнички от фабриката ти ще я вземат на подбив.

След това Хортенз добави по-меко:

— Ти си много добър, мили ми братко. Извини раздразнителността ми, но наистина изпитанията ми у дома са много тежки, а сигурно те са моят жребий, понеже си спомням, че уважаемата ни майка също преживяваше подобни несгоди, въпреки че можеше да избира измежду най-добрите прислужници в Антверпен. В цял свят прислужниците са разглезени и непослушни.

Мистър Мур също си спомни за изпитанията на уважаваната си майка. За него тя бе добра майка и той тачеше паметта й, но си припомни, че и в нейната кухня в Антверпен въздухът бе нажежен, както и в кухнята на вярната му сестра тук, в Англия. Затова не се задълбочи по-нататък в тази тема и когато чашите бяха раздигнати, той положи усилия да утеши Хортенз, като донесе песнопойката и китарата й; и след като постави ремъка на инструмента около врата й с онази кротка братска нежност, която, както добре знаеше, бе в състояние да успокои и най-свирепите й настроения, я помоли да изпее някои от любимите песни на майка им.