Шарлот Бронте - Шърли

Нека насочим вниманието си към куратите, към тези, които много обичаме, но и много пренебрегнахме. Пристъпи напред, изпълнено със скромност достойнство. Виждаме, че Малоун с готовност се отзовава на поканата — той умее да разпознава себе си, когато го описват.

Не, Питър Огъстъс, мисля, че няма какво да ви кажем — просто няма смисъл. Не ни е възможно да се нагърбим с трогателната история на вашите подвизи и съдбини Нима не съзнавате, Питър, че една придирчива публика си има своите капризи, че неукрасената истина не би задоволила вкусовете и, че обикновените факти не са подходящо блюдо за нея? Не знаете ли, че квиченето на прасето днес все тъй дразни ухото, както и в предишни времена? Ако трябваше да предадем пълното крушение на живота и словесните ви дарби, тогава слушателите биха се разбягали с истерични писъци и биха се разнесли вопли за амоняк и горени пера. „Невъзможно!“ — би казал някой. „Не е истина!“ — би откликнал друг. „Нехудожествено!“ — неумолимо би отсъдил трети. Запомнете добре! Не зная защо, но винаги когато описвате неукрасената и проста истина, тя неизменно бива обявявана за лъжа — хората се отричат от нея, прогонват я, оставят я на произвола на съдбата; докато продуктът на собственото ви въображение, лъжливата измислица, небивалицата те приемат в дома си, глезят я, назовават я привлекателна, порядъчна, неподправено красива. Малкият измамник получава бонбоните, а честният законен малчуган обира пердаха. Така си върви светът, Питър. И тъй като вие сте този законен немирник, груб, немит и палав — ще трябва да се оттеглите.

Направете място за мистър Суийтинг.

Ето го и него, появява се със своята дама, облегната на ръката му — най-великолепната и най-тежката жена в Йоркшир, мисис Суийтинг с моминско име мис Дора Сайкс. Двамата се ожениха при възможно най-щастливите обстоятелства — точно когато мистър Суийтинг получи приличен бенефиций, а мистър Сайкс бе в състояние да даде на Дора подобаваща зестра. Живяха дълго и щастливо заедно, ползуващи се от любовта на енориашите и многобройните си приятели.

Виж, ето тук лустрото е било сложено много умело. Елате насам, мистър Дън.

Оказа се, че този господин има много по-достойна за възхищение съдба, отколкото ти или аз можехме да очакваме в самото начало, читателю. Той също се ожени за една съвсем разумна и кротка женица, която притежаваше качествата на истинска дама. Женитбата го преобрази — той се превърна в примерен съпруг и кипящ от енергия енорийски свещеник (до самата си смърт съвестният мистър Дън отказваше да приеме службата на пастор). Потира той полираше с най-добрия прах за лъскане; за дървените части на олтара и мебелите в храма се грижеше с усърдието на истински тапицер, със старанието на дърводелец. Неговото малко училище, малката му църква, малкият му дом — всички тези неща дължаха появата си на бял свят на него и му правеха чест, защото всяко едно само по себе си бе истински образец. Ако стилът и вкусът в архитектурата бяха същото, както последователността и добросъвестността в религията, какъв пастир на християнското стадо би излязъл тогава от мистър Дън! Съществуваше едно изкуство, в чието майсторство мистър Дън не можеше да бъде надминат от нито един смъртен на този свят — това бе изкуството на просията. Със собствени усилия, без чужда помощ, той бе изпросил всичките пари за всичките си постройки. В това свое начинание мистър Дън разполагаше с план и начин на действие, които бяха неповторими. Той просеше от бедни и богати — от босоногото бедняшко хлапе до коронования херцог. Изпращаше просителски писма нашир и надлъж — писа до възрастната кралица Шарлот, до дъщерите и — принцесите, до синовете й — кралските херцози, до престолонаследника, до лорд Касълрей, до всеки член на тогавашното правителство. А което е още по-забележително, мистър Дън успя да измъкне по нещо от всяка една от тези особи. Записано е черно на бяло, че е получил пет лири от старата скъперница кралица Шарлот, както и две гвинеи от най-големия прахосник в кралския двор — нейния най-възрастен син. Когато мистър Дън се впускаше в поредното от своите просяшки странствувания, той се въоръжаваше от глава до пети с нахалство — това, че вчера сте му дали сто лири, съвсем не можеше да бъде причина да не му дадете двеста лири и днес. Това той заявяваше право в лицето ви и обзалагам се десет към едно, че успяваше да измъкне парите — хората даваха, за да се отърват от него. Все пак той вършеше известно добро с тези пари. Мистър Дън бе полезен за времето и за поколението си.