Шарлот Бронте - Шърли

Тя се свлече върху възглавницата. Мисис Прайър съумя да напусне стаята незабелязано, като скоро след това влезе със спокоен вид, сякаш не бе чула нито дума от този странен монолог.

На следния ден дойдоха няколко посетители. В околността се бе разчуло, че състоянието на мис Хелстоун се е влошило. Пристигна мистър Хол със сестра си. След като прекараха известно време в стаята на болната, и двамата я напуснаха със сълзи на очи. Те бяха намерили Каролайн много по-променена, отколкото очакваха. Дойде и Хортенз Мур. Каролайн като че ли се оживи от присъствието й и я увери с усмивка, че не е толкова сериозно болна. Разговаря с нея доста бодро, макар и с тих глас. Докато беше с мис Мур, вълнението поддържаше аления цвят на лицето й и тя изглеждаше по-добре.

— Как е мистър Робърт? — попита мисис Прайър, когато Хортенз взе да се приготвя за тръгване.

— Беше много добре, когато замина.

— Замина? Значи е напуснал дома си, така ли?

Тогава последва обяснението, че някакво известие от полицията във връзка с бунтовниците, които той преследваше, го принудило тази сутрин да замине за Бърмингам и вероятно щял да отсъствува около две седмици.

— Той знае ли, че мис Хелстоун е много болна?

— О, не. Мислеше като мен, че това е само някаква по-сериозна настинка.

След това посещение мисис Прайър се постара да не се приближава до леглото на Каролайн в продължение на около час — тя чуваше плача й и не смееше да погледне сълзите й.

Привечер й донесе чай. Отваряйки очи след краткотрайна дрямка, Каролайн се взря в болногледачката си с блуждаещ поглед.

— Долових уханието на орлови нокти откъм долината в това лятно утро — каза тя, — когато стоях до прозореца на кантората.

Непонятни думи като тези, изречени от пребледнели устни, са способни да пронижат любещото сърце на слушателя по-дълбоко и от стоманено острие. Вероятно те звучат романтично в книгите, но в истинския живот причиняват само мъка.

— Мила моя, познавате ли ме? — попита мисис Прайър.

— Влязох вътре, за да повикам Робърт за закуска… бях с него в градината… той ме помоли да си отида… обилната роса е освежила цветята… прасковите зреят.

— Мила моя! Мила моя! — отново и отново повтаряше мисис Прайър.

— Помислих, че е ден… много след изгрев — слънце… изглежда тъмно… няма ли луна?

Току-що изгрялата луна бе застинала над Каролайн, кръгла и голяма, и я галеше с нежната си светлина; понесла се в дълбокото синьо пространство, тя отправяше към нея безоблачния си взор.

— Значи не е сутрин? И аз не съм в къщичката в клисурата? Кой е това? Виждам някого до леглото си.

— Това съм аз, вашата приятелка, вашата болногледачка, вашата… Отпуснете глава на рамото ми, съвземете се. — И после с по-тих глас: — О, боже! Смили се! Дай й живот, а на мен сила! Изпрати ми смелост, подскажи ми нужните слова!

Няколко минути изминаха в мълчание. Пациентката лежеше безмълвна и неподвижна в треперещите ръце, върху развълнуваната гръд на болногледачката.

— Сега съм по-добре — прошепна най-сетне Каролайн, — много по-добре. Зная къде се намирам — до мен е мисис Прайър. Сънувах, а когато се пробудя след някой сън, говоря; болните често правят така. Как бързо бие сърцето ви, госпожо! Не се страхувайте.

— Това не е страх, дете, а само известна тревога, която ще премине. Донесох ви малко чай, Кари — чичо ви го приготви сам. Чували сте го вероятно да казва, че може да приготвя чай по-добре, от която и да е домакиня. Опитайте го. Той се тревожи, че се храните толкова малко. По-доволен щеше да бъде, ако имахте по-добър апетит.

— Жадна съм — дайте ми да пия.

Тя отпи енергично.

— Колко е часът, госпожо? — попита девойката.

— Минава девет.

— О! Предстои ми дълга нощ. Чаят ми даде сили — ще се изправя.

Мисис Прайър я повдигна и подложи възглавниците зад гърба й.

— Слава богу! Невинаги съм толкова унила, болна и безнадеждна. Следобедът не ми донесе нищо добро, откакто Хортенз си отиде, но може би вечерта ще бъде по-хубава. Нощта е чудесна, нали? Луната грее така ясно.

— Наистина е чудесна — една прекрасна лятна нощ. Старата църковна камбанария блести, сякаш е от сребро.

— А църковният двор спокоен ли е?

— Да, както и градината — по листата блести роса.

— Виждат ли се много високи бурени и коприва между гробовете, или те са покрити с трева и цветя?

— Виждам затворени цветове на маргаритки, които блестят като перли върху някои от могилите. Томас е окосил лапада и избуялата трева и е почистил всичко.