Шарлот Бронте - Шърли

Шърли излезе напред, за да посрещне господата, като сърдечно им стисна ръце. Те бяха дошли да я уведомят за успехите си, постигнати тази сутрин при събирането на подписи за помощи. Очите на мистър Хол грееха с мека светлина зад стъклата на очилата му. Неговото обикновено на вид лице бе разхубавено от добротата, която излъчваше, а когато Каролайн, узнала кой бе дошъл, изтича, за да го посрещне и му подаде и двете си ръце, той я погледна с такова нежно, благо и любвеобилно изражение, че човек би могъл да го оприличи на усмихващ се Меланхтон 96 96 Немски протестантски богослов, хуманист и педагог (1497–1560). — Б.пр. .

Четиримата не влязоха в къщата, а се насочиха към градината, като девойките застанаха от двете страни на мистър Хол. Денят бе слънчев и подухваше лек ветрец. Въздухът бе освежил страните на момичетата и изящно полюшваше къдриците им — и двете изглеждаха красиви, а едната от тях — весела. Мистър Хол говореше най-вече с по-оживената си компаньонка, но доста често отправяше погледи и към по-тихата си спътница. Мис Кийлдар направи огромен букет от разцъфнали цветя, чийто аромат се носеше из цялата градина. Част от тях тя даде на Каролайн, като я помоли да подбере няколко за мистър Хол. Напълнила скута са с нежни и прекрасни цветове, Каролайн приседна върху стълбите пред една беседка, а пасторът застана до нея, облегнат на бастуна са.

Негостоприемството бе нещо чуждо за Шърли и тя повика пренебрегнатата двойка, останала в дъбовата гостна. Придружи Дън, докато той минаваше покрай своя смъртен враг, Тартар, който положил муцуна на предните си лапи, похъркваше на обедното слънце. Дън не й засвидетелствува никаква благодарност — винаги постъпваше така, когато проявяваха внимание към него, но бе доволен, че бяха взели мерки да го опазят. Мис Кийлдар подаде цветя на куратите, като се стараеше да бъде безпристрастна, а те ги поеха с присъщата си непохватност. Особено Малоун представляваше интересна гледка — в едната са ръка държеше букетче, а в другата се мъдреше сопата му. Дън изрече „благодаря“ и това бе цяло събитие — тонът му бе нелеп и високомерен и в него можеше да се долови предположението, че той взема тези цвета за проява на почит към собствените му достойнства и опит от страна на наследницата да спечели безценното благоразположение на чувствата му. Само Суийтинг прие цветята като разумен и скромен човек, какъвто всъщност бе, и внимателно и чевръсто ги закачи на бутониерата си.

За да възнагради добрите му обноски, мис Кийлдар го повика настрана и му заръча нещо, което накара очите му да светнат от радост. Той полетя към кухнята — не бе нужно да му се дават наставления за посоките, тъй като навсякъде се чувствуваше като у дома си. Не след дълго се появи отново, понесъл една кръгла масичка, която постави под кедъра. След това изнамери отнякъде шест градински стола и ги разположи в кръг около нея. Прислужницата (мис Кийлдар не държеше лакей) дойде и донесе покрит с кърпа поднос. Пъргавите ръце на Суийтинг помогнаха да бъдат раздадени чаши, чинийки, ножове и вилици. Той помогна и при поднасянето на спретнатия обед, който се състоеше от студено пилешко, шунка и плодова пита.

Шърли изпитваше удоволствие да поднася на внезапно пристигнали гости подобни импровизирани угощения. А нищо друго не я радваше повече от това да има някой буден и услужлив приятел край себе си, който да тича около нея, да разбира и с готовност да прилага в изпълнение намеците й, свързани с изискванията на гостоприемството. Тя и Дейвид бяха в най-добри отношения, но вниманието му към наследницата бе лишено от всякакви тайни подбуди, тъй като то с нищо не нарушаваше верността на чувствата му към великолепната Дора Сайкс.

Угощението се превърна в истинско веселие. Дън и Малоун обаче допринесоха твърде малко за това, тъй като вниманието им почти изцяло бе погълнато от ножа, вилицата и чашата с вино. Ала там, където присъствуваха четири личности като мистър Хол, Дейвид Суийтинг, Шърли и Каролайн, които се намираха в отлично разположение на духа, заобиколени от зеленината на поляната, синьото небе и цъфналите цветя — там не можеше да има скука.

В хода на разговора мистър Хол припомни на дамите, че наближава Света троица, която се отбелязваше с две събития — голямото празненство със следобеден чай, давано от трите обединени неделни училища и процесията на трите енории — Брайърфийлд, Уинбъри и Нанъли. Той изказа увереност, че както винаги Каролайн ще бъде на своя пост в качеството си на учителка и изрази надеждата, че мис Кийлдар няма да остане насрана от тези тържества. Искаше му се да вярва, че тя ще се появи за пръв път в обществото именно тогава.