Шарлот Бронте - Шърли

За половин секунда вашето живо лице сякаш бе извърнато към мен, за половин секунда бях обзет от намерението да се приближа и да ви хвана за ръката, да ви се накарам за дългото отсъствие и да ви благодаря за посещението. Две стъпки напред и магията бе развалена, воланите на роклята промениха очертанията си, цветът на кожата ви се разми и когато стигнах до мястото, там нямаше нищо, освен бялото муселинено перде и едно балсамово цвете в саксия, което бе разцъфнало — sic transit 91 91 Sic transit gloria mundi — Тъй преминава земната слава. (Лат.) — Б.пр. … и прочие.

— Значи това не е била моята безплътна сянка, нали? Почти помислих, че е така.

— Не. Само малко плат, един глинен съд и розов цвят — пример за земни илюзии.

— Питам се как ви остава време за подобни илюзии с ум, тъй зает като вашия.

— Аз също се питам. Но откривам у себе си, Лина, две личности: едната за света и за работата, а другата — за дома и свободното ми време. Жерар Мур, е човек с твърд характер, създаден за тъкачницата и пазара, а човекът, когото наричате братовчеда Робърт, понякога е мечтател, чийто свят се намира другаде, а не сред становете и кантората.

— Струва ми се, че тези две личности у вас добре се погаждат — вижда се, че разполагате с добро здраве и разположение на духа. Изчезнал е онзи измъчен вид отпреди няколко месеца, който натъжаваше, когато човек ви погледнеше.

— Това ли забелязахте? Несъмнено сега съм освободен от някои грижи, избягнах някои плитчини и пред себе си имам повече свободна морска шир.

— И ако вятърът е попътен, надявате се да направите успешно плаване, така ли?

— Позволено ми е да се надявам, но надеждата е измамно нещо. Нямам власт над вятъра и вълните, а бурите и морската стихия постоянно затрудняват пътя на моряка, затова той не смее ни за миг да забрави за съществуването им.

— Но вие сте готов за попътния бриз, вие сте добър моряк и способен капитан. Вие сте опитен кормчия, Робърт, и ще се справите с бурята.

— Моята родственица винаги е имала добро мнение за мен, но този път възприемам думите й като благоприятно знамение. Ще считам, че сегашната ми среща с нея е среща с една от ония птици, чиято поява пред погледа на моряка предвещава щастие.

— Ненужна предвестница е тази, която не е в състояние да направи нищо, която не притежава сила. Аз чувствувам собствената си безпомощност — няма смисъл да казвате, че имам желание да ви помогна, когато не мога да докажа това. И все пак аз храня в себе си такова желание. Желая ви успех, желая ви сполука и истинско щастие.

— А кога сте ми пожелавали нещо друго? Какво чака Фани? Нали и казах да върви напред? О! Стигнали сме до църковния двор. Предполагам, че тук трябва да си кажем довиждане. Можехме да поседнем за няколко минути пред портата, ако Фани не бе с нас. Нощта е прекрасна — толкова мека и тиха, че нямам никакво желание да се прибирам у дома толкова рано.

— Но сега не можем да седнем пред портата, Робърт.

Каролайн произнесе тези думи, защото Робърт я бе повел тъкмо натам.

— Сигурно е така, но кажете на Фани да се прибира. Кажете, че идваме — няколко минути не са от значение.

Църковният часовник удари десет.

— По това време чичо ми излиза за обичайния си нощен оглед и винаги обикаля църквата и църковния двор.

— И какво от това? Ако не беше Фани, която знае, че сме тук, с удоволствие бих се скрил от него, за да го заблудя. Можем да застанем под източния прозорец, когато той е до портата. Когато отиде до северната страна, ние ще свърнем на юг. В краен случай можем да се скрием зад някой от надгробните паметници — онзи високият там, на семейство Уин, изцяло ще ни прикрие.

— Какво присъствие на духа имате, Робърт! Вървете, вървете! — бързо изрече Каролайн. — Чувам външната врата…

— Не искам да си вървя. Напротив, искам да остана.

— Чичо ми ще се ядоса ужасно. Той ми е забранил да ви виждам, защото сте якобинец.

— Якобинец, няма що!

— О, Робърт, той идва! Чувам го да кашля.

— По дяволите! Странно наистина, желанието ми да остана е така голямо!

— Спомняте ли си как постъпи той с Фаниния… — започна Каролайн, но веднага спря.

Думата, която трябваше да последва, бе „любим“, но тя не намери смелост да я произнесе. Изричането й щеше да намекне за неща, за които Каролайн нямаше намерение да намеква — неща илюзорни и смущаващи. Мур обаче бе по-прям.

— С Фаниния любим ли? — веднага допълни той. — Заля го с вода от помпата, нали? Навярно така би постъпил и с мен, при това с голямо удоволствие. Иска ми се да предизвикам този стар разбойник — в никакъв случай против вас обаче. Но вероятно той може да направи разлика между братовчед и любим, нали?