Шарлот Бронте - Шърли

— Но, Шърли, тя не е като нас — ние не сме нито изкусителки, нито ужасни същества, нито пък чудовища.

— Говорят, че някои от нас са и трите неща. Има мъже, които приписват подобни качества на жените.

— Мили мои — намеси се мисис Прайър, — не ви ли се струва, че във вашия разговор през последните десет минути въображението ви доста се поразвихри?

— Но нима има нещо лошо в това, госпожо?

— Знаем добре, че сирените не съществуват — защо тогава да говорим така, сякаш ги има? Как може да проявявате интерес към нещо, което е измислица?

— Не зная — отвърна Шърли.

— Мила моя, струва ми се, че имаме посетител. Чух стъпки по алеята, докато вие си говорехте. А това не е ли скърцането на градинската порта?

Шърли отиде до прозореца.

— Да, някой идва — каза тя, като тихо се извърна настрани.

Докато се връщаше към мястото си, някаква руменина заля лицето й, а в очите й проблесна пламъче, което едновременно оживи и смекчи погледа и. Тя повдигна ръка към лицето си, сведе очи надолу и потъна в замислено очакване.

Прислужникът съобщи за мистър Мур и Шърли се извърна, когато той се появи на вратата. При влизането фигурата му изглеждаше много висока и бе в контраст с трите дами, тъй като нито една от тях не можеше да се похвали с височина много по-голяма от средната. Той изглеждаше добре, много по-добре, отколкото го бяха виждали през последните дванадесет месеца — очите и цветът на кожата му издаваха нещо младежко, а осанката му излъчваше съживена надежда и решителност. На лицето му бе изписана твърдост, но то не изглеждаше сурово — изражението му бе ведро и задълбочено.

— Току-що се връщам от Стилброу — каза той на мис Кийлдар, след като я поздрави — и реших да се отбия и да ви уведомя за резултата от моята мисия.

— Постъпвате правилно, защото иначе щяхте да ме държите в напрежение — отвърна тя, — и идвате тъкмо навреме. Седнете, още не сме привършили с чая. Чувствувате ли се достатъчно англичанин, за да предпочетете чай? Или сте верен привърженик на кафето?

Мур пожела чай.

— Уча се да бъда натурализиран англичанин — каза той. — Навиците ми на чужденец ме напускат един след друг.

След това той засвидетелствува почитта си към мисис Прайър, като го направи както подобава — със сериозна скромност, която подхождаше на разликата във възрастта им. Най-после се обърна към Каролайн, но това съвсем не бе за пръв път, тъй като погледът му се бе спрял на нея още в началото. Наведе се към мястото, където бе седнала, подаде й ръка и я попита как се чувствува. Мис Хелстоун бе с гръб към прозореца и лицето й бе в сянка. Нейният спокоен, макар и произнесен с приглушен глас отговор, лишеното й от външно вълнение поведение и приятелската закрила на ранния здрач скриха от погледа на околните всякаква издайническа проява. Никой не можеше да твърди, че тя бе трепнала или поруменяла, че сърцето й бе подскочило, че нервите й се бяха опънали като струна.

Никой не можеше да докаже присъствието на някакво чувство — едва ли някога е бил отправян поздрав, в който да е личало по-малко вълнение. Мур седна на празното кресло до нея. Бе заел добра позиция — съседката му, избавена от неговия взор поради късото разстояние между тях и допълнително закриляна от сгъстяващия се здрач, скоро си възвърна не само въображаемия, но и истинския контрол над своите чувства, които бяха заплашили да се разбунтуват още при съобщаването на името му.

Мур се обърна към мис Кийлдар.

— Ходих до казармите — каза той — и поговорих с полковник Райд. Той одобри моя план и ми обеща помощта, която исках. Дори ми предложи по-многобройна сила, отколкото ми е необходима — мисля, че половин дузина ще бъдат достатъчно. Нямам намерение да напълня тъкачницата с червени мундири, те са необходими само за показ, а не за нещо друго. Главната ми опора са моите цивилни хора.

— И капитанът им — намеси се Шърли.

— Кой, капитан Кийлдар ли? — попита Мур с лека усмивка, без да вдигне поглед.

Шеговитият тон, с който произнесе тези думи, бе много почтителен и мек.

— Не — отвърна Шърли с усмивка, — капитан Жерар Мур, който, надявам се, има голямо доверие в храбростта на дясната си ръка.

— Въоръжен с чертожната линийка от кантората си — добави Мур.

След като отново прие обичайната си сериозност, той продължи:

— С вечерната поща получих отговор на писмото си до министъра на вътрешните работи. От него личи, че горе се безпокоят за състоянието на нещата тук, на север. Особено порицават безразличието и малодушието, което проявяват собствениците на тъкачници. В писмото се казва, както и аз винаги съм твърдял, че бездействието при сегашните обстоятелства е равносилно на престъпление, че страхливостта е проявена от жестокост, тъй като тези две неща могат да породят размирици и в крайна сметка да доведат до кървави сблъсъци. Ето го и писмото — донесох ви го, за да го прегледате и вие. А ето и няколко вестника, в които са поместени още сведения за събитията в Нотингам, Манчестър и по други места.