Мика Валтари - Синухе Египтянина

Аз обаче знаех, че принцът не беше болен и че без лекарство също щеше да се оправи. Държах все пак охраната му да го смята за болен и исках стомахът му да се затегне, та да не изхвърли преждевременно средството, което щях да му дам да изпие. Преди гощавката, която принцът нареди да приготвят в моя чест, отидох в шатрата си и колкото и противно да ми беше, аз се нагълтах с масло за готвене. Въпреки че ми се повдигаше, напълних стомаха си с масло, за да спася живота си. Сетне взех със себе си малко гърне с вино, в което бях разтворил отрова и пак го бях запечатал. Гърнето беше толкова малко, че виното в него стигаше само за две чаши. Върнах се в шатрата на принца и седнах на килима до него. Ядях от ястията, поднасяни от робите, пиех от вината, които виночерпците наливаха в чашите, и макар през цялото време да ми се повдигаше, разказвах безброй забавни истории за египетските нрави, за да разсмивам принца и военачалниците му. Принц Шубату се смееше с лъснали зъби, потупваше ме по гърба и казваше:

— Хубав човек си, Синухе, макар че си египтянин. Като опозная Египет, ще те направя мой царски лекар. Чак се задавям от смях и забравям стомашните си неприятности, като ми разказваш за брачните обичаи в Египет. Може и да доставят удоволствие, но са вяли и ми се струва, че египтяните са ги измислили, за да се избягва раждането на деца. Затуй смятам да разпространя в Египет много хетски обичаи, военачалниците си ще поставя да оглавят египетските провинции и се надявам, че на Египет това ще подействува благотворно. Обаче най-напред ще дам на принцесата онова, което й се полага.

Той се тупна по коленете, отпи от виното, разсмя се и продължи:

— Честна дума, ще ми се принцесата вече да се е изтегнала в постелята ми. Разказите ти ме въодушевиха, Синухе, и при първа възможност ще я накарам да стене от удоволствие. В името на свещеното небе и на майката земя, ще накарам цял Египет да стене от удоволствие! Когато Хати и Египет се слеят в едно, на света няма да има държава, която да се противопостави на нашата мощ, ще покорим царствата по четирите краища на света и силата ни ще се простира през земи и морета. Но преди туй в крайниците на Египет трябва да се влее желязо, а в гърдите му — огън, та всеки египтянин да повярва, че смъртта е по-добра от живота. Дано всичко това стане, и то скоро!

Той надигна чашата си и пи, сетне отля на земята и плисна във въздуха, така че след това жертвоприношение към майката земя и небето чашата му се изпразни. Всички хети вече се бяха понапили, а моите забавни истории бяха намалили подозрителността им. Възползвах се от обстановката и казах:

— Не искам да обиждам теб и виното ти, Шубату, но ти май никога не си опитвал египетско вино. Опиташ ли го веднъж, всяко друго вино ще ти се струва слабо като вода и няма да ти е вкусно. Извини ме, че ще си пийна от моето, защото само то може да ме замая. Затуй на чуждоземски пиршества винаги си нося от него.

Разклатих гърненцето, разпечатах го пред очите му и преструвайки се на пиян, си налях, разсипвайки от виното. Отпих от чашата си и въздъхнах:

— Ох, чудесно мемфиско вино, вино от пирамидите с цена на злато! Силно, сладко и опиващо египетско вино, дето няма равно на себе си!

Виното наистина беше силно и хубаво. Бях му прибавил смирна и при отварянето на гърненцето шатрата се изпълни с ухание, но през смирната езикът ми долавяше вкуса на смъртта. Затуй докато пиех, виното потече по брадичката ми, обаче хетите ме помислиха за пиян. Принц Шубату бе обзет от любопитство, протегна чашата си и каза:

— За теб вече не съм чуждоземец, утре ще стана твой господар и фараон. Дай да опитам виното ти, защото, ако не вкуся от него, няма да повярвам на хвалбите ти, че било чудесно.

Но аз притиснах гърненцето към гърдите си и възразих остро:

— За двама това превъзходно винце няма да стигне. Повече не съм донесъл, а тази вечер искам да се напия, защото днес за Египет е ден на голяма радост, ден на вечния съюз между Египет и Хати. Ъа-ъа-ъа — заревах аз като магаре, прегърнах гърненцето и продължих: — Сестрице моя, годенице моя, моя малка хубавице, гърлото ми е домът ти, стомахът ми е мекото ти гнездо и няма да позволя друг да те докосне!

Хетите се запревиваха от смях и се заудряха по коленете, но Шубату беше свикнал да получава всичко, каквото пожелаеше, протягаше чашата си, молеше ме и ме заклеваше да му дам да опита от моето вино, докато накрая през плач напълних чашата и гърненцето ми се изпразни. Обзел ме беше такъв страх, че не изпитвах затруднение да плача.