Мика Валтари - Синухе Египтянина

Принц Шубату изпъчи гърди, вдигна лакти на височина на раменете, за да ми покаже мускулите на ръцете си, и заяви:

— С ръцете си опъвам най-стегнатия лък, с прасците си мога да изкарам дъха на магаре, лицето ми, както виждаш, е безукорно, а кога съм боледувал за последен път — това изобщо не мога да си спомня.

— Изглеждаш ми още неопитен момък, пък и не познаваш нравите в Египет, щом смяташ, че една египетска принцеса е лък за опъване и магаре, което се притиска между прасците. Истината е по-друга и явно ще трябва да ти преподам няколко урока за египетското любовно изкуство, за да не се посрамиш пред принцесата. Добре стори моята повелителка, че ме изпрати да те пресрещна и като лекар да те посветя в египетските нрави.

Принц Шубату много се засегна от думите ми, понеже беше самонадеян момък и като всички хети се гордееше с мъжката си сила. Военачалниците му прихнаха да се смеят, което още повече го раздразни, така че лицето му позеленя от яд и той заскърца със зъби. Пред мен обаче искаше да прояви египетска кротост и възможно най-спокойно каза:

— Не съм неопитен хлапак, за какъвто ме смяташ. Копието ми е проболо не един кожен мях и не вярвам принцесата да остане недоволна, когато я обучавам в изкуството на страната Хати.

— Не се съмнявам в силата ти, повелителю — рекох аз, — но сигурно грешиш, като казваш, че изобщо не си спомняш кога за последен път си боледувал. Като лекар по очите и по бузите ти виждам, че си болен, и знам, че стомахът ти е разхлабен и те мъчи.

Оказва се, че в края на краищата няма човек, който да не повярва, че е болен, щом това му се втълпява достатъчно дълго и упорито, докато започне да се вглъбява в себе си. Дълбоко в душата си всеки човек изпитва нужда да се глези и да се подлага на лекуване, което лекарите открай време са знаели и са го използували да богатеят. В случая обаче аз бях подпомогнат от известното ми обстоятелство, че водата на пустинните извори съдържа луга и предизвиква разстройство у ония, които не са свикнали да я пият. Затуй твърдението ми стъписа Шубату и го накара да извика:

— Сигурно се заблуждаваш, египтянино Синухе, защото ни най-малко не се чувствувам болен. Все пак признавам, че стомахът ми е разхлабен и през деня често се налагаше да клеча край пътя. Не разбирам само как го установи. Като лечител, изглежда, си по-способен от собствения ми лекар, който не обърна внимание на неразположението ми. — Той се вглъби в себе си, опипа очите и челото си и каза: — Действително на очите ми люти от целодневното взиране в червения пясък на пустинята, а челото ми гори и не се чувствувам така добре, както би ми се искало.

— Редно е твоят лекар да ти даде цяр, който да затегне стомаха ти и да ти осигури спокоен сън — посъветвах го аз. — Стомашните заболявания в пустинята са опасни и сам знам колко египтяни измряха от тях при похода на войската в Сирия. Никой не е наясно от какво се причиняват тези страдания — едни твърдят, че се дължали на отровния пустинен вятър, други ги приписват на водата, трети обвиняват скакалците за тях. Не се съмнявам обаче, че утре сутринта отново ще бъдеш здрав и ще можеш да продължиш пътуването си, ако твоят лекар тази вечер ти приготви подходящо лекарство.

При тези думи той се замисли, присви очи, погледна към военачалниците си и ми каза, хитрувайки като малчуган:

— Приготви ми ти подходящо лекарство, Синухе, защото сигурно познаваш тези странни стомашни заболявания в пустинята по-добре от моя лекар.

Но аз не бях такъв глупак, за какъвто ме смяташе, в знак на несъгласие вдигнах ръце с длани към него и отговорих:

— Не ми го възлагай! Аз няма да се осмеля да ти приготвя лекарство, защото, ако състоянието ти се влоши, ще ме набедиш и ще речеш, че като египтянин ти мисля злото. Твоят лекар ще го стори не по-лошо, че дори и по-добре от мен, понеже познава твоя организъм и предишните ти заболявания. Не е нужно да върши нищо друго, освен да ти даде обикновено лекарство за затягане на стомаха.

Той се усмихна и каза:

— Съветът ти не е лош. Възнамерявам да ям и да пия с теб, за да ми разкажеш за моята царска съпруга и за египетските нрави, та нямам желание по време на разказа ти непрекъснато да тичам и да клеча зад шатрата.

Сетне нареди да повикат неговия лекар — навъсен и недоверчив мъж, с когото поговорихме като медици. Щом забеляза, че не се стремя да му съпернича, той се поотпусна, вслуша се в съвета ми и приготви лекарство за затягане стомаха на принца. Направи го доста силно, което целях да му внуша със съвета си. Когато беше готово, той първо отпи от чашата и тогава я поднесе на принца, с което удостовери, че лекарството е безопасно. От начина на приготвянето и от подбраните съставки разбрах, че беше опитен лечител, но приказките ми го объркаха и навярно ме взе за по-опитен от себе си, та послуша съвета ми за доброто на своя пациент.