Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)

И едните, и другите бяха заели пейките покрай дългите дъбови маси и всички разговаряха високо за бягството на Хмелницки, което беше най-голямата сензация в града. Скшетуски и пан Зачвилиховски седнаха отделно в един ъгъл и поручикът започна да разпитва що за птица е тоя Хмелницки, за когото говорят всички.

— Та ти не знаеш ли, ваша милост? — отговори старият войник. — Той е писар в запорожката войска, господар на Суботов и — добави Зачвилиховски по-тихо — мой кум. Бивали сме заедно в разни трудни походи, в които той е показвал чудеса, особено при Цецора 24 24 Равнина към гр. Яш в Румъния, където в 1620 г. полските войски загубват голяма битка с турци и татари. — Б.пр. . Войник с такъв опит във военните работи няма в цяла Полша. Това не се говори на глас, но той има глава за хетман: човек със силна ръка и голям ум. Цялото казачество слуша повече него, отколкото своите кошевои 25 25 Командири на татарска или казашка част. — Б.пр. и атамани. Той не е лишен от добри качества, но е корав, неспокоен и може да бъде страшен, когато омразата вземе връх у него.

— Какво му се е случило, та е забягнал от Чигирин?

— Караха се със старостата 26 26 Управител на административна единица. — Б.пр. Чаплински, но това е дреболия! Обикновено нещо е един шляхтич от омраза да прави мръсотии на друг. Не само той и не само на него. При това казват, че се увърта около жената на старостата. Старостата му отнел любовницата и се оженил за нея, а той пък после се увъртал около нея и това е вероятно, защото… лека жена. Но това са само привидните неща, зад които се крият някои по-дълбоки причини. Виждаш ли, ваша милост, работата е такава: в Черкаси живее старият Барабаш, казашки полковник, наш приятел. Той имал документи за привилегии и някакви кралски грамоти, които казват, че поощрявали казаците да се съпротивляват на шляхтичите. Но понеже той е разбран, добър човек, държал ги у себе си и не ги разгласявал. Та Хмелницки поканил Барабаш на пир тук, в Чигирин, в своя дом, напоил го, после пратил хора в неговия хутор 27 27 Стопанство, чифлик. — Б.пр. , които взели от жена му грамотите и документите за привилегиите, и Хмелницки избягал с тях. Опасно е да не възникне покрай тях някакъв бунт като Остраницовския, защото repeto 28 28 Повтарям (лат.). — Б.пр. : той е страшен човек, а е избягал неизвестно къде.

На това пан Скшетуски отговори:

— Ех, че лисица! Прати ме той за зелен хайвер. Ами че нощес аз го срещнах в степта и го освободих от въжето!

Зачвилиховски чак се хвана за главата.

— За Бога, какво говориш, ваша милост? Това не може да бъде!

— Може да бъде, щом е било. Представи ми се за полковник при княз Доминик Заславски и каза, че отивал в Кудак, при пан Гроджицки, пратен от великия хетман, но това вече аз не вярвах, защото не пътуваше по вода, а се прокрадваше през степта.

— Той е хитър като Одисей! И къде го срещна, ваша милост?

— Край Омелник, от дясната страна на Днепър. Явно отиваше в Сеч.

— Искал е да избегне Кудак. Сега intelligo 29 29 Разбирам (лат.). — Б.пр. . Много хора ли имаше с него?

— Около четирийсет души. Но те дойдоха късно. Ако не бяха моите, слугите на старостата щяха да го удушат.

— Чакай, ваша милост. Това е важно нещо. Слугите на старостата ли, казваш?

— Така разправяше той.

— Откъде старостата е могъл да знае къде да го търси, когато тук, в града, всички си блъскат главата и не знаят къде се е дянал.

— Това и аз не мога да зная. Може пък и Хмелницки да е излъгал и обикновени разбойници да е обявил за слуги на старостата, та по тоя начин да излезе още по-онеправдан.

— Това е невъзможно. Но работата е много странна. Ваша милост, знаеш ли, че има хетмански писма, които заповядват Хмелницки да бъде заловен и in fundo 30 30 В затвора (на дъното на кулата) (лат.). — Б.пр. задържан?

Поручикът не успя да отговори, защото в тоя момент в помещението влезе с голям шум някакъв шляхтич. Той затръшна веднъж и втори път вратата, погледна надменно насъбраните в механата и викна:

— Здравейте, ваша милост панове!

Той беше човек на около четирийсет години, нисък, с вид на сприхав човек и тая сприхавост още по-силно се подчертаваше от проницателните и подвижни очи, които бяха изпъкнали като сливи — очевидно много жив, буен и избухлив човек.

— Здравейте, ваша милост панове! — повтори той по-високо и по-остро, когато не му отговориха веднага.

— Здравей, здравей — обадиха се няколко гласа.

Това беше пан Чаплински, чигирински подстароста, доверен слуга на младия пан хоронжи 31 31 Военачалник. — Б.пр. Конецполски.