Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)

А пък беше лесно да се отгатне, че там, където хиляди се изправят едни срещу други, там пергамент за писане на актовете ще бъдат бойните поля, а перо — мечовете и копията.

И така, по силата на нещата събитията се развиваха към война. И дори простите хора, водени само от инстинкта, отгатваха, че не може да бъде другояче, а в цялата Жечпосполита все повече обръщаха очи към Йереми, който още отначало проповядваше война на живот и смърт. В сянката на тая исполинска фигура все повече избледняваха канцлерът, брацлавският воевода и върховните военачалници, а между тях и княз Доминик, провъзгласен за върховен вожд. Техният авторитет и влияние намаляваха и отслабваше послушанието към властта, която те представляваха. Те заповядаха на войската и шляхтата да тръгнат към Лвов, а после към Глиняни.

И наистина за там отиваха все по-големи сили. Събираше се редовната войска, подир нея земевладелците от близките воеводства, но скоро нови събития заплашиха авторитета на Жечпосполита. Оказа се, че не само по-малко дисциплинирани хоронгви от народното опълчение, не само частните, но и редовните войски, когато се намереха на сборното място, отказваха да слушат върховните военачалници и въпреки забраната тръгваха за Збараж, за да се поставят под командата на Йереми. Така постъпиха най-напред Киевското и Брацлавското воеводство, където значителна част от шляхтата служеше при Йереми, техния пример последваха руските и люблинските, а после и кралските войски. И вече не беше трудно да се разбере, че и всички други ще сторят същото.

По силата на нещата умишлено пренебрегнатият и забравен Йереми ставаше хетман и върховен вожд на цялата сила на Жечпосполита. Шляхтата и войската, отдадени му духом и телом, само чакаха знак от него. Властта, войната, мирът, бъдещето на Жечпосполита се намериха в негови ръце.

А и той растеше с всеки изминат ден, защото всеки ден към него прииждаха нови хоронгви, и стана толкова голям, че почна да засенчва не само канцлера и върховните военачалници, но и сената, Варшава, та и цялата Жечпосполита.

Недоброжелателно настроените към княза кръгове около канцлера във Варшава и около главното командване на войската, както и между приближените на княз Доминик и на брацлавския воевода започнаха да намекват за безкрайните му амбиции и дързост; припомняха спора за Гадяч — как тогава дръзкият княз дошъл във Варшава с четири хиляди души, влязъл в сената и щял да съсече всички, включително и самия крал.

„Какво може да се очаква от такъв човек и какъв ли ще е сега — казваха те, — след това ксенофонтовско завръщане 3 3 Тоест славно завръщане, както в древността вождът Ксенофонт върнал гръцките войски. — Б.пр. от Задднеприето, след всичките военни успехи и толкова победи, които го прославиха така много? Колко ли непоносимо надменен е станал поради подкрепата на войската и шляхтата? Кой днес може да му се опре? Какво ще стане с Жечпосполита, когато един гражданин стигне до такава мощ, че може да погазва волята на сената и да отнема властта на определените от Жечпосполита предводители? Дали той наистина възнамерява да украси с короната челото на принц Карол? Вярно, че той е Марий, но опазил ни Бог да стане Марк Кориолан 4 4 Римски военачалник, който поради накърнено честолюбие повел враговете срещу родината си. — Б.пр. или Катилина 5 5 Прочут римски заговорник против родината си. — Б.пр. , защото по надменност и амбиция е равен и на двамата.“

Така се говореше във Варшава и в кръговете около главнокомандващите, особено около княз Доминик; съперничеството на Йереми с него бе докарало вече не малко щети на Жечпосполита. А в това време тоя Марий седеше в Збараж мрачен, непроницаем. Скорошните победи не бяха развеселили лицето му. Когато се случеше някоя нова хоронгва войска, издържана от държавата или от някоя околия, да дойде в Збараж, той излизаше да я посрещне, с един поглед оценяваше колко струва и отново се умисляше. Войниците с възгласи се притискаха около него, падаха на колене и викаха: „Здравей, непобедими вожде! Херкулесе славянски! До смърт ще бъдем с тебе!“ А той отговаряше: „Здравейте, ваша милост панове! Всички ние сме под Божията воля, а моят чин е много нисък, за да се разпореждам с вашата кръв!“ И веднага се прибираше в замъка, бягаше от хората и в самота се бореше с мислите си. Така минаваха цели дни, а в това време градът се роеше от нови и нови войници. Опълченците пиеха от сутрин до късна нощ, ходеха по улиците, вдигаха шум и скандали с офицерите от чуждестранните наемни войски. Редовният войник, също така почувствал, че дисциплината е отслабнала, почваше да яде и пие и да играе комар. Всеки ден нови гости, следователно нови пирове и забавления с местните гражданки. Войските задръстиха всички улици, настаниха се и по съседните села, а какво разнообразие на коне, оръжие, облекло, пера, ризници, шлемове, униформи на различните воеводства! Човек би помислил, че тук има някакъв огромен панаир, на който се е събрала половината Жечпосполита. Понякога ще прелети панска карета, златиста или пурпурна, с шест или осем коня с пера, с паюци 6 6 Полска национална шапка с четириъгълно дъно. — Бел. elemag_an , облечени по унгарски или по немски, придворни еничари, казаци, татари; там пък няколко конника, цели блеснали от коприна и кадифе, без брони, разблъскват тълпата с анадолските си и персийски коне. Висулките на шапките им и подбрадниците святкат от брилянти и рубини. И всички им правят път поради високото им положение. Там пък, пред покрития вход на сграда, се перчи офицер от селската пехота с нова, лъскава куртка, с дълга тръстикова пръчка в ръка и надменност на лицето, но с еснафско сърце в гърдите; другаде святкат гребенести шлемове на драгуни, шапки на немска пехота, рогативки 7 7 Стража на магнат, която го съпровожда при пътуване с кола. — Б.пр. на народното опълчение, капузи 8 8 Вид кожена шапка. — Б.пр. , рисови калпаци. Прислуга с различна униформа се движи насам-натам трескаво. На места улицата е задръстена от коли, другаде колите едва сега влизат и скърцат немилостиво, навсякъде викове, подвиквания: „Дайте път!“, ругаещи слуги, караници, сбивания, цвилещи коне. По-малките улички са така задръстени със слама и сено, че не е възможно да минеш оттам.