Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)

Когато най-сетне мрак покри земята, самите победители бяха ужасени от делото си. Не пееха „Te Deum“ и нямаше сълзи на радост, а сълзи на жал и тъга се изливаха от достойните очи на краля.

Така се разигра първото действие на драмата, чийто автор беше Хмелницки.

Но Богун не сложи глава заедно с другите в тоя страшен ден. Едни казваха, че като видял поражението, пръв се спасил чрез бягство; други — че го спасил един познат рицар. Никой не можа да узнае истината.

Едно е само сигурно, че през следващите войни неговото име често се появяваше между имената на най-прочутите казашки вождове. Няколко години по-късно бил засегнат от изстрел на отмъстителна ръка, ала и тогава не дошъл последният му час. След смъртта на княз Вишньовецки, умрял от военните усилия, когато лубнинската държава отпадна от тялото на Жечпосполита, Богун завладя по-голяма част от нейните земи. Говори се, че най-сетне той не искал да признае и Хмелницки над себе си. Самият Хмелницки, сломен, проклинат от собствения си народ, потърси чуждо покровителство, но гордият Богун отхвърлил всяка власт над себе си и бил готов със сабя в ръка да брани своята казашка свобода.

Говори се също, че никога усмивка не се появила на устата на тоя изключителен човек. Той живеел не в Лубни, а в едно село, което издигнал от пепелищата и което се наричало Розлоги. И там като че ли умрял.

Междуособиците го надживели и продължили още много. После дошли чумата и шведите. Татарите почти непрекъснато нахлували в Украйна и заробвали множество народ. Опустяла Жечпосполита, опустяла Украйна. Вълци виели из пепелищата на някогашните градове, а двете страни, цъфтящи в миналото, сега изглеждали като грамадна гробница. Омраза поникнала в сърцата и отровила братската кръв — и никоя уста не казвала: „Слава на Бога във висините, на земята мир, между човеците благоволение.“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4878

Издание:

Хенрик Сенкевич. С огън и меч. Книга втора

Книга първа от трилогията

Полска, второ издание

Преводач: Димитър Икономов

Редактор: Стефан Илчев

Коректори: Магдалена Атанасова, Катя Илиева

Художник: Лили Басарева

На корицата — фрагмент от картина (1892) на художника Юлиуш Косак „Защита на полското знаме при Хотим (1621)“

ИК „Тренев & Тренев“ — София, 1992 г.

Източна Прусия, която още не е била понемчена. — Б.пр.

Днес част от Латвия. — Б.пр.

Тоест славно завръщане, както в древността вождът Ксенофонт върнал гръцките войски. — Б.пр.

Римски военачалник, който поради накърнено честолюбие повел враговете срещу родината си. — Б.пр.

Прочут римски заговорник против родината си. — Б.пр.

Полска национална шапка с четириъгълно дъно. — Бел. elemag_an

Стража на магнат, която го съпровожда при пътуване с кола. — Б.пр.

Вид кожена шапка. — Б.пр.

Земното кълбо (лат.). — Б.пр.

Да се радваме, да се веселим! (лат.). — Б.пр.

Прякори, давани на неспособните военачалници Конецполски, Остророг и Заславски. — Б.пр.

Мексиканско растение, чиито корени се употребяват като очистително. — Б.пр.

Възхищаваше се от мене (лат.). — Б.пр.

От самото начало (лат.). — Б.пр.

Не на мене, не на мене, но на твоето име дай слава! (лат.). — Б.пр.

Друго име ма Марс, римския бог на войната. — Б.пр.

Върховен закон (лат.). — Б.пр.

Знаменосец. — Б.пр.

Управител на укрепен замък и на принадлежащите му територии. — Б.пр.

Управител на княжески или кралски имоти. — Б.пр.

Утеха; тук: потомство, наследници (лат.). — Б.пр.

Южно вино със сладък вкус. — Б.пр.

Растете и се размножавайте (лат.). — Б.пр.

Веда в славянската митология и българския фолклор е женско същество от рода на самодивите и русалките, което броди нощем и причинява зло на хората. — Бел. elemag_an

Умът (лат.). — Б.пр.

Опитност (лат.). — Б.пр.

Без никакво изключение (лат.). — Б.пр.

Разрешение (лат.). — Б.пр.

Виночерпец и сановник при краля. — Б.пр.