Джеймс Купър - Лоцманът

Сам полковникът избави Дилън от неприятното задължение да повтаря хитро измисления си разказ, като се залови да го разправя разпалено на Бъроуклиф по такъв начин, че представи вероломството на родственика си като целесъобразна хитрост, подбудена от силното му желание да извърши нещо полезно за краля. Следователно Том трябваше да бъде арестуван, а отрядът на Барнстейбъл — заловен, след което, разбира се, ще го сполети същата участ. Хлътналите очи на Дилън се сведоха пред проницателния поглед, който Бъроуклиф впи в него, слушайки хвалебствията на полковника за находчивостта на неговия родственик. Но, колебанието на офицера изчезна, когато отново извърна очи към нищо неподозиращия пленник, който продължаваше да оглежда стаята, наивно уверен, че съвещанието, на което беше свидетел, е само подготовка за предстоящото му свиждане с мистър Грифит.

— Дрил — извика високо Бъроуклиф, — ела тук да чуеш разпорежданията ми! При тази неочаквана заповед кормчията се обърна и за пръв път разбра, че зад него в коридора стои сержантът, а още по-назад две редици въоръжени новобранци. Закарай тя човек в караулното, нахрани го и гледай да не умре от жажда.

Нямаше нищо страшно в това нареждане, затова Том се подчини на дадения от капитана знак и тръгна подир войниците, но изведнъж в коридора ги спря вик: „Стой!“

— Реших друго, Дрил — каза Бъроуклиф с тон, в който бе изчезнала всякаква строгост. Заведи джентълмена в моята стая и внимавай да не бъде лишен от нищо.

Със знак, добре известен на капитана, сержантът му даде да разбере, че е схванал правилно заповедта, и Бъроуклиф се върна при бутилката си, а кормчията, подтикван от този повторен намек за удоволствията, които го чакаха, последва бодро своя водач, без нито за миг да се колебае.

За щастие на Том, изгарящ от нетърпение, квартирата на капитана не беше далеч и обещаното угощение никак не се забави. Стаята излизаше в един по-малък коридор, който се съединяваше с вече известната главна галерия, а на трапезата беше сложено любимото ядене на английските острови — роетбив — в голямо количество, но без гарнитура, което винаги можеше да се намери в кухнята на полковник Хауард. Сержантът, който несъмнено бе разбрал правилно капитана — да атакува крепостта, тоест мозъка на кормчията, приготви собственоръчно чаша смес, която нарече грог, но която според него беше в състояние да повали дори животното, което Том тъй старателно дъвчеше, ако то беше живо и кипящо от сили. Ала всичките му надежди да отслаби разума на кормчията с помощта на ямайския ром останаха напразни. Том с безмерна наслада обръщаше чаша след чаша, ала все едно че нищо не е пил, а очите на сержанта, който се смяташе задължен да поддържа компанията, вече блестяха. За негово щастие обаче на вратата се почука, което показваше, че капитанът иде и че неговият помощник е спасен от позора да бъде надпит от някакъв си новобранец.

Когато влезе в стаята, Бъроуклиф заповяда на сержанта да излезе, добавяйки:

— Мистър Дилън ще ти предаде нарежданията, които трябва точно да изпълниш.

Дрил, чийто мозък все още беше в състояние да мисли, за да се бои от гнева на командира си, ако той разбереше състоянието му, побърза да офейка, и кормчията остана сам с капитана. Настървеността, с която Том се бе нахвърлил върху остатъците от говеждото, сега бе значително поотслабнала, заменяйки се с онова кротко блаженство, което често продължава да се усеща дълго още, след като гладът е утолен. Пренебрегвайки столовете, той бе седнал на един от сандъците на Бъроуклиф, сложил чинията на коленете си, и с джобно ножче режеше къс по къс от говеждото тъй старателно, както навярно жената-вампир от „Хиляда и една нощ“ е набучвала оризовите зърна с иглата си. Капитанът придръпна едно столче от кормчията и със снизходителна фамилиарност и добродушност, допустима при разликата в положението им, поде следния разговор:

— Надявам се, че нашата трапеза ви се е понравила, мистър … За съжаление нямам честта да зная името ви.

— ом — каза кормчията, без да изпуска от очи чинията. Колегите ми от кораба обикновено ме наричат Дългия Том.

— Изглежда, че сте плавали с умни и способни моряци, щом тъй добре разбирате от дължини — забеляза капитанът. Но, предполагам, че имате и друго име … тоест презиме?

— Кофин — отговори кормчията. Когато трябва да се бърза, например да се вдигат или свалят платна, ми казват Том. При хубаво време, когато им скимне да си играят със стар моряк като мен — Дългия Том. Ако пък искат да ме повикат така, че да не се обади някой друг от роднините ми, пръснати из островите, ме наричат Дългия Том Кофин, защото, струва ми се, най-едрият от тях, измерен от главата до петите, няма повече от един сажен.