Джеймс Клавел - Тай-пан

Тес се поклони на Струан и съблече мокрото си палто.

— Добро утро, тай-пан.

— Ти си прекрасна днес, мисис Струан — отбеляза той.

Тя се изчерви и отиде да налее чай.

— Вие двамата изглеждате щастливи — каза Струан.

— Да, щастливи сме — отговори Кълъм. — Благодарихме на Бога. Помолихме се също да промени вятъра.

— Няма ли да промениш решението си, моето момче? Да се върнеш в резиденцията?

— Не, благодаря. Тук сме много добре.

Струан забеляза малка сребърна кутийка с брилянти, която бе прикачена към верижката на часовника на Кълъм.

— Какво е това, Кълъм?

— Подарък от Тес.

Малката кутийка сега съдържаше двадесетте суверена на Брок. Кълъм пак се почувства виновен, че досега нищо не е казал на Тес за значението им. Той ги сложи в кутийката, след като с Тес напуснаха „Уайт уич“ и слязоха на брега последния път. Те му напомняха за Тайлър Брок, за това, че Брок постъпи несправедливо, като не му даде възможност да обясни нещата от своя гледна точка.

— Това е от баба ми. Не е подходящ сватбен подарък — каза Тес на Струан. — Но без никаква зестра бедняците не могат да избират.

— Не се измъчвай от това, моето момиче. Вие сте част от „Ноубъл хаус“. Кога ще се настаните във вашата къща?

— След три седмици — едновременно отговориха Кълъм и Тес и се засмяха щастливо.

— Добре. Ще ознаменуваме този ден. Ще се видим по-късно.

— Погледни този луд човек, тай-пан! — каза Глесинг. Той бе насочил телескопа си към една лорча, която с вдигнати платна навлизате в източния канал.

— Какво, по дяволите, прави той? Днес не е време за това! — каза Струан.

— С твое позволение, мистър Струан, ще сигнализирам на лорчата да се подслони на твоя пристан в Хепи вели. Ще бъде опасно да пусне котва на друго място. А твоят пристан е свободен.

— Да, с удоволствие. Чия е тази лодка?

— Служебна лорча. Носи вимпела на заместник-суперинтенданта. — Той прибра телескопа си. — Капитанът й трябва да бъде прегледан от психиатър. Да тръгне от Макао в такова време! Или мистър Мънси ужасно бърза за нещо. Как преценяваш това?

Струан се намръщи.

— Аз не съм ясновидец, капитан Глесинг.

Глесинг даде необходимите разпореждания на един моряк. Той веднага взе сигналните флагчета и отиде към фала. Отвори люка на покрива. Дъждът пръскаше в стаята, докато той размахваше флагчетата.

— Къде е Лонгстаф? — попита Струан.

— На флагманския кораб — каза Глесинг. — Трябва да си призная, че по-щастлив бих се чувствал, ако плавах.

— Не и аз — каза Кълъм.

— О, не, скъпи! — допълни Тес.

Струан допи чая си.

— Добре, аз тръгвам. Знаете къде съм, ако имате нужда от мен.

— Но… искам да кажа… не е ли опасно, тай-пан? — попита Тес. — Маларията в Хепи вели? Да останете там?

— Вятърът и дъждът ще прочистят всички зарази — каза Струан убедително, макар че сам не бе убеден в това.

— Не забравяй, Тес, че имаме още синкона, а скоро ще получим големи количества от нея — каза Кълъм. — Тай-пан, мисля, че новото сдружение е чудесно. В служба на цялото човечество.

Струан беше казал на Кълъм за споразумението с Купър, преди то да бъде напечатано. Той също беше посъветвал Кълъм да прояви интерес към американеца. Колкото повече мислеше за създаване на предприятие „Купър и Кълъм“, толкова повече тази идея му харесваше.

— Джеф е много способен, моето момче. Ще ти хареса да работиш с него. — Той си наметна пелерината. — Добре, тръгвам. Слушайте, вие двамата! Не се плашете от Брок! Не се тревожи за баща си, Тес! Сигурен съм, че той ще се промени, ако му дадете време. Просто дайте му малко време.

— Надявам се — каза Тес. — О, наистина се надявам! Като тръгваше, Струан погледна барометъра.

— О, господи! Паднал е на 29,5 инча!

Глесинг погледна часовника с видимо безпокойство. Бе почти 10 часа.

— Това проклето спадане е с почти половин инч за половин час!

Той отбеляза данните на картата за атмосферно налягане и последва Струан, който вече бе излязъл.

Около една четвърт от хоризонта на изток бе тъмна и не се забелязваше границата между морето и небето. Вятърът духаше зловещо, напористо, все още от север, дъждът се усили.

— Ето я бурята! — каза Струан тревожно. — Бори се за живота си!

Той затича бързо по Куинс роуд към Хепи вели.

— Влезте вътре! Кълъм, Тес! — заповяда Глесинг. Той затвори бързо вратата и я залости. — Каквото и да правите, не отваряйте никоя врата до следваща заповед!

Той спусна щорите и капака на отвора за наблюдение, провери всички ключалки и осъзна, че Струан бе прав. Центърът на вихъра щеше да премине над тях.