Джеймс Клавел - Шогун

Торанага си позволи да се намръщи. Соколарят пребледня, без да разбере какво бе сбъркал, бързо му подаде Кого и се отдалечи.

Да, беше й дошло времето на Тецу-ко, ядно си помисли той, но все пак това бе един символичен жест в памет на Марико и нейното невероятно сполучливо отмъщение.

Да. Но какво ще кажеш за синовете на всички бащи, които ти самият си убил?

Това е друга работа, те си заслужаваха смъртта, отговори си той. И все пак много внимавай кой се приближава до теб на разстояние един изстрел с лък — това е естествена предпазливост. Мисълта се хареса на Торанага и той реши да я прибави към Заветите си.

Присви отново очи и се загледа в соколицата, която вече не беше негова, а едно прекрасно създание, литнало високо, волно в небето, далеч от света на сълзите. После някаква неведома сила я поде, завъртя я на север и тя изчезна от погледа му.

— Благодаря ти, Тецу-ко. Дано имаш много дъщери — каза той на глас и върна погледа си към земята.

В светлината на залязващото слънце селцето имаше спретнат вид. Анджин-сан не бе помръднал от масата си, самураите продължаваха учението си, от готварските печки се виеше дим. Отвъд залива на около двадесет ли разстояние се намираше Йедо. На четиридесет ли в североизточна посока беше Анджиро. На двеста и деветдесет ли западно бе Осака, а само на тридесет ли северно от нея — Киото.

Ето къде трябва да се състои главната битка, каза си той. Недалеч от столицата. На север, някъде около Гифу или Огаки, или Хашима, близо до Накасендо — големия северен път. Може би там, където той завива на юг към столицата, близо до планинското селце Секигахара. Да, някъде там. О, с години мога да издържа зад планините, но сега ми се предоставя тъй дълго очакваният шанс, тилът на Ишидо е незащитен.

Трябва да нанеса главния си удар покрай северния път, а не покрай крайбрежния — Токайдо, макар че междувременно поне петдесет пъти ще се престоря, че променям намерението си. Дзатаки ще премине на моя страна. Той неминуемо ще стигне най-накрая до извода, че Ишидо го е предал и е предпочел Кияма. Брат ми съвсем не е глупак. Мисля, че по време на решителния бой Кияма също ще премине на моя страна и когато го направи — ако го направи, — ще се нахвърли върху омразния си враг Оноши. Това ще послужи за сигнал да пусна в действие пушките и победата ми е осигурена. О, да, ще победя, защото Очиба не е глупава и няма да допусне наследникът да се изправи на бойното поле срещу мен. Тя много добре знае, че ако го направи, за голямо мое съжаление ще бъда принуден да го убия.

Торанага се усмихна наум. Веднага щом победя, ще дам на Кияма всички земи на Оноши и ще го помоля да направи Саруджи свой наследник. Щом стана председател на новия Съвет на регентите, ще съобщя на Очиба предложението на Дзатаки да се омъжи за него, а тя така ще се възмути от наглостта му, че за да успокоим най-важната дама в империята и майка на наследника, ние, регентите, с прискърбие ще трябва да помолим брат ми да се отправи Отвъд. Кой да заеме мястото му в Съвета? Кой?… Касиги Оми: След време Кияма ще падне жертва на Оми… Да, това е много хитро и главното — лесно, защото Кияма, който вече ще бъде господар на всички християни, ще парадира е религията си наляво и надясно, а това все още е в разрез с нашите закони. В края на краищата указите на тайко за прогонване продължават да са в сила! Така че Оми и останалите неминуемо ще кажат: „Гласуваме указите да бъдат приведени в изпълнение.“ А след Кияма няма да има друг регент-християнин и така постепенно, с много търпение, обръчът около глупавата, но опасна чуждестранна догма ще се затегне, защото е заплаха за тази земя на боговете и вече застрашава нашето уа… Тя трябва да бъде унищожена. А ние, регентите, ще насърчим сънародниците на Анджин-сан да поемат търговията от ръцете на португалците. При първа възможност ще заповядаме също така на всички чужденци и цялата им търговия да се ограничат само в Нагасаки под много силна охрана. И завинаги ще затворим нашите земи… за тях, за техните пушки и всичките им зарази.

Ах, колко прекрасни неща ме очакват след победата — ако победя, когато победя. Защото от нас японците, не може да се очаква нищо непредвидено.

И ще настъпи нашият златен век. Очиба и наследникът величествено ще царуват в Осака, ние ще им се покланяме от време на време и ще продължим да управляваме от негово име извън крепостта. След около три години Синът на небето ще ме помоли да разтуря Съвета и да стана шогун за останалия период от непълнолетието на Яемон. Регентите ще настояват да приема и аз ще се съглася неохотно. След още година-две ще си подам оставката в полза на Судара, но както обикновено ще задържа властта и няма да изпускам крепостта Осака от очи. Ще продължа да чакам търпеливо, докато един ден онези двама узурпатори вътре не сторят някаква грешка, и тогава с тях ще бъде свършено — ще намеря начин да се разправя и с крепостта. Тя ще остане само един сън, а аз ще се сдобия с истинския трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря — шогуната.