Джеймс Клавел - Шогун

— Господарю!

Един от ловците сочеше храсталака до пътя. Той дръпна юздите и приготви Кого, като разхлаби ремъците, с които беше завързана за ръката му.

— Хайде — тихичко й каза той. И пусна кучето.

Заекът изскочи от храста и се опита да се скрие. В същия миг Торанага пусна Кого. С мощни размахвания на крилете тя се стрелна право над уплашеното животно. На стотина крачки пред тях имаше къпинак и заекът зигзагообразно се устреми натам с невероятна скорост, ала Кого го настигна, защото за разлика от него летеше по права линия и пореше въздуха на няколко метра от земята. Тя застана над плячката си и се метна надолу, а заекът изпищя, почти се изправи на задните си крака и хукна в обратна посока, все така преследван от Кого, която яростно крещеше, задето го бе изпуснала. Заекът отново се хвърли в последен устрем към спасителния гъсталак и отново изпищя, защото Кого пак се бе спуснала отгоре му. Този път го сграбчи здраво, забила острите си нокти във врата и главата му, кацна на земята с прибрани криле, без да обръща внимание на отчаяните му гърчения, и също така без никакво усилие му пречупи гръбнака. Последен писък. Кого пусна жертвата си и се издигна за миг във въздуха, поразтърси се, за да оправи разрешените си пера, след което отново кацна върху топлото потръпващо телце, а ноктите й се впиха в него в мъртва хватка. Чак тогава нададе победния си вик и изсъска от удоволствие, че е убила. А очите й не се откъсваха от Торанага.

Той се приближи в тръс и слезе от коня си, за да й подаде съблазнителното късче месо и да я откъсне от заека. Кого послушно остави плячката си и докато той сръчно криеше примамката, тя се настани върху протегнатата, покрита с ръкавица ръка. Той хвана каишките й и усети как силните й нокти се впиха в специалното, укрепено с метална нишка място на показалеца му.

— Браво, красавицата ми, много добре — похвали я той и я награди с част от ухото на заека, което единият от викачите отряза по даден от него знак. — Хапни си, но малко, че те чака още работа.

Викачът ухилен му показа заека:

— Вижте, господарю! Сигурно е три или четири пъти по-тежък от нея! Откога не сме виждали такова нещо!

— Да. Изпратете го на Анджин-сан.

И Торанага се метна на седлото, като махна на останалите да продължат лова.

Да, добре го направи Кого, но ловуването с ястреб-кокошкар като нея не носеше онази възбуда като при лова със сокол-скитник. Кокошкарът е само убиец, готов да се нахвърли на всичко, което се движи. Нещо като теб, Анджин-сан, нали?

Да, и ти си късокрил ястреб. Марико беше соколица.

Той така ясно си я спомняше, че изведнъж му се прииска невъзможното — да не бе отивала в Осака и Отвъд. Но нямаше как, търпеливо си повтори той за кой ли път вече. Заложниците трябваше да бъдат освободени. Не ставаше дума само за моите роднини, а и за останалите. Защото сега имам още петдесет тайни съюзника. Твоята храброст, Марико, и саможертвата на Ецу-сан ми спечелиха целия род Маеда и чрез тях — западното крайбрежие. А и Ишидо трябваше да бъде измъкнат по някакъв начин от непревзимаемото му леговище, трябваше да разединя регентите и да пречупя Очиба и Кияма. Ти свърши цялата тази работа и нещо повече — осигури ми време. А само времето поставя клопки и дава в ръката ти примамки.

Ех, Марико-сан, кой би помислил, че една такава дребничка жена като теб, дъщеря на стария ми съперник Джу-сан Кубо, архипредателя Акечи Джинсай, може да направи толкова много и по такъв красив начин да си отмъсти най-жестоко на тайко — врага и убиеца на баща й. Един-единствен зловещ полет като Тецу-ко — и плячката ти лежи с прекършен гръбнак, а твоята плячка е и моя плячка.

Тъжно е, че вече те няма. Подобна вярност заслужава да бъде най-щедро възнаградена.

Той се бе изкачил вече на хребета. Спря и извика да му донесат Тецу-ко. Соколарят пое Кого от ръката му и Торанага за последен път помилва качулатата соколица, след което й свали качулката и я пусна към небето. Погледа спираловидния й полет нагоре и все нагоре, в търсене на плячка, която никога нямаше да му донесе. Свободата на Тецу-ко е моят дар за теб, Марико-сан, каза той, без да откъсва поглед от гордо извисяващата се нагоре красива птица. Като награда за твоята вярност към мен и синовната ти преданост към най-важния ни закон, че синът или дъщерята не могат да останат под едно небе с убиеца на своя баща.

— Колко мъдро постъпихте, господарю — обади се соколарят.

— Ъ?

— Дето я пуснахте на свобода. Последния път, когато ловувахте с нея, си помислих, че няма да се върне повече, но не бях сигурен. Ех, господарю, вие сте най-големият ловец в империята, защото знаете кога трябва да върнете птицата на небето.