Джеймс Клавел - Цар Плъх

— Разглобете радиото и елате с мен…

Мак се наведе над радиото с треперещи пръсти. В този миг от мрака внезапно изникна друг японски офицер и Мак нервно извърна глава към вратата. Офицерът тревожно прошепна нещо на Йошима. За секунда капитанът го изгледа безмълвен, после кресна нещо на един войник. Той веднага се приближи и застана на прага, а Йошима бързо излезе навън с офицера и останалите японци.

— Какво става? — попита Ларкин, без да сваля очи от часовия, насочил към тях щика.

Мак все още стоеше до леглото, точно над радиото. Коленете му трепереха и той едва си поемаше дъх. Когато най-сетне успя да проговори, гласът му звучеше пресипнало.

— Сигурно е заради новините… Нямах време да ви кажа. Нашите са направили… нова бомба. Атомна. Вчера в осем и петнайсет сутринта са пуснали само една над Хирошима и целият град е изчезнал. Казват, че жертвите са от порядъка на стотици хиляди — мъже, жени, деца!

— Боже господи! — каза Ларкин и внезапно се отпусна на леглото.

Войникът нервно вдигна пушка и едва не натисна спусъка.

— Чакай — изкрещя Мак на малайски, — той иска само да седне!

— Седнете всички! — изрева войникът в отговор и се разпсува.

Когато изпълниха заповедта, той заговори на малайски:

— Вие сте глупави хора! Гледайте да не мърдате много-много — отговарям с главата си да не избягате. Не ставайте от местата си и не се движете! Ще стрелям, без да се замисля.

И така, те продължиха да седят и никой не отронваше ни дума. След време се унесоха в неспокойна дрямка под острата светлина на електрическата крушка. Комарите не ги оставиха на мира, докато накрая зората ги прогони.

След разсъмване смениха поста. Тримата приятели не бяха мръднали от местата си. Отвън пленниците нервно крачеха по пътеката, но всеки път извръщаха глава, докато стаята на обречените не останеше далеч от тях. Палещото слънце правеше деня още по-тягостен. Той се проточи дълго, много по-дълго от обикновено.

Късно следобед Грей приближи към поста с две войнишки канчета в ръка и козирува. Тримата вдигнаха глави.

— Може ли да им дам това? — Той отвори канчетата и показа храната на войника.

Японецът сви рамене и кимна.

Грей прекоси площадката пред вратата и сложи храната на прага. Очите му бяха зачервени, но погледът му пронизваше.

— За съжаление яденето изстина — каза той.

— Да се порадваш ли дойде, Грей, приятелю? — обади се Питър Марлоу с мрачна усмивка.

— Страшно ме е яд, че японците те арестуваха. Исках аз да те пипна, защото си престъпник, а не да те затворят те, след като си рискувал живота си за общото благо. Ама на, пак извади късмет — герой ще станеш накрая.

— Питър — прошепна Мак, — отвлечи вниманието на поста!

Питър Марлоу стана и бързо отиде до вратата, козирува на войника и помоли за разрешение да излезе по нужда. Войникът му посочи земята пред площадката. Питър Марлоу клекна в праха. Неприятно му бе да се облекчава на открито, но нали все пак го пуснаха отвън. И на това трябваше да бъде благодарен. Докато часовият наблюдаваше Питър Марлоу, Мак съобщи шепнешком новината на Грей. Той побеля като платно, надигна се, кимна на Питър Марлоу, който също му кимна в отговор и козирува на войника. Онзи посочи покритата с мухи мръсотия и нареди на Грей да вземе кофа с вода и да почисти.

Грей предаде новината на Смедли-Тейлър. Той от своя страна я прошепна на други и много преди Грей да изпълни заповедта на японеца и да сложи чиста кофа пред вратата на стаята, целият лагер бе научил за бомбата.

Първият голям страх заля Чанги — страхът от отмъщението.

По залез слънце отново смениха часовия и този път на пост застъпи Шагата. Питър Марлоу се опита да го заговори, но Шагата само го побутна с щика да се върне обратно в стаичката.

— Не ми е разрешено да разговарям. Теб са те хванали с радио, а това е забранено. Ще застрелям всеки, който се опита да избяга — дори теб, въпреки че нямам желание за това. — И той отново застана пред вратата.

— Най-добре направо да ни теглят куршума, и толкоз — обади се Ларкин.

Мак хвърли поглед към Шагата.

— Сър, искам да помоля за една услуга. Разрешете ми да си легна — рече той и посочи кревата. — Малко спах тази нощ.

— Разбира се. Почини си, докато все още имаш възможност, стари човече.

— Благодаря ти. Господ да бди над теб!

— И над теб.

Мак легна и отпусна глава на възглавницата.

— Още работи — съобщи той, като едва скриваше вълнението в гласа си. — Върви някаква музикална програма. Съвсем ясно я чувам.