Джеймс Клавел - Цар Плъх

— От Портчестър — отговори той. — Едно малко градче на южното крайбрежие. В Хемпшир.

— Женен ли си, Питър?

— А ти?

— Не.

Царя щеше да продължи с въпросите, но яйцата вече бяха готови. Той дръпна тигана от котлона и кимна на Питър Марлоу:

— Чиниите са зад теб. — После добави не без гордост: — Я виж тука!

Яйцата изглеждаха наистина разкошно и Питър Марлоу награди Царя с най-големия комплимент, на който е способен един англичанин.

— Не са лоши. Никак не са лоши дори — рече той с равен глас, а лицето му остана напълно безизразно, за да подсили още повече ефекта от думите.

— Какви ги дрънкаш, копелдак с копелдак! — избухна Царя. — Кога друг път си виждал такива страхотни яйца?

Питър Марлоу го изгледа втрещен, а в бараката настъпи мъртва тишина. Внезапно изсвирване ги изтръгна от вцепенението. Макс светкавично застана на пост до вратата, а Дайно и Милър скочиха на крака и се втурнаха към Царя. Двамата изблъскаха леглото му в ъгъла, вдигнаха пътеките и ги изтикаха под дюшека. После дръпнаха съседните легла по-наблизо, така че както всеки друг в Чанги Царя разполагаше с метър и деветдесет. В този момент на прага застана лейтенант Грей. На една крачка зад него притеснено стърчеше сержант Мастърс.

Американците впериха очи в Грей и след кратко, но многозначително забавяне, станаха. Грей също пренебрежително изчака малко по-дълго от обикновеното, преди да козирува небрежно и да им даде „свободно“.

— Стани! — изсъска Царя. — Ще те вземе на мушка. Стани!

От дълъг опит знаеше, че на Грей вече му кипи отвътре — за пръв път очите му не бяха приковани в него, а пронизваха Питър Марлоу, и то с такъв поглед, че Царя трепна.

Без да бърза Грей прекоси бараката и се спря пред Марлоу. Сетне извърна глава и дълго остана неподвижен, впил очи в яйцата. Накрая измери с поглед Царя и отново се обърна към Питър Марлоу.

— Ти какво седиш като че си у дома, а, Марлоу?

Питър Марлоу извади табакера и посипа малко тютюн върху лист ратан. Сви цигарата и я поднесе към устните си. Продължителността на мълчанието му бе плесник за Грей.

— Един англичанин навсякъде е у дома си, приятелю — спокойно отговори Питър.

— Къде ти е лентата?

— На колана.

— Трябва да ти е на ръката. Такава е заповедта.

— Чия заповед — на скапаните японци? — отвърна Питър Марлоу.

— Лагерна заповед — рече Грей.

Един американец би доловил в гласовете на двамата само леко раздразнение, толкова спокоен бе тонът им, но и Грей, и Питър Марлоу знаеха истината — помежду им бе обявена война. Питър Марлоу мразеше японците, а в неговите очи Грей олицетворяваше именно тях, защото следеше за спазването на лагерните разпоредби, а те бяха японски разпоредби. И бе безпощаден към нарушителите. Но между двамата гореше друга, по-дълбока омраза — вродената омраза на хора от различни класи. Питър Марлоу знаеше, че Грей го презира заради произхода и образованието му — Привилегии, които Грей жадуваше повече от всичко на света и които никога нямаше да получи.

— Сложи я! — Началникът на полицията имаше право да изисква това.

Питър Марлоу сви рамене, измъкна лентата и я нахлузи на лявата си ръка. На нея бе отбелязан чинът му — лейтенант от Кралските военновъздушни сили.

Очите на Царя се разшириха. „Господи — помисли си той, — офицер! А аз за малко щях да го помоля за…“

— Много се извинявам, че ви прекъсвам обяда — говореше Грей, — но чух, че някой си е загубил нещо.

— И какво толкова е загубил?

— О, божичко! — едва не извика Царя. — Запалката! О, господи! — крещеше страхът му. — Отърви се от тая проклета запалка!

— Какво има, ефрейтор? — попита Грей, забелязал перличките пот върху лицето му.

— Ама, че жега, а? — с мъка продума Царя. Усещаше как колосаната му риза омеква от потта. Разбра, че е хлътнал в клопката и сега Грей просто си играе с него. Подвоуми се за миг дали да не пробва да избяга, но между него и прозореца седеше Питър Марлоу и Грей лесно можеше да го хване. А и да побегне, би означавало да се признае за виновен. Чу, че Грей говори нещо, и сърцето му спря да бие.

— Какво казахте, сър? — И този път „сър“ не бе обида. Царя бе вперил поглед в Грей и не вярваше на ушите си.

— Полковник Селърс съобщи, че са му откраднали златен пръстен! — злобно повтори Грей.

За миг Царя се почувства като замаян. „Явно не знае за запалката! Само дето ми се разтрепериха мартинките! Значи всичката дандания била заради идиотския пръстен на полковника! Селърс му го бе дал да го пласира преди три седмици и сделката му донесе доста солидна сумичка. Та Селърс съобщил, че са му откраднали пръстена, а! Бре, лъжецът му с лъжец!“