Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата

— Ние само ще се радваме да ти се отплатим, Марк Тулий. Обещавам ти, че твоята продажба на евтин хляб ще бъде запомнящо се дело.

— И така — разказваше по-късно Цицерон на своя добър приятел Тит Помпоний Атик, — това мое случайно увлечение в сферата на обвинението се оказа от огромна полза за репутацията и кариерата ми. Ще си купя жито по две сестерции модия, а ще го продам за три. Разликата ще покрие транспорта и пак ще остане много за мен.

— Защо направо не го продадеш по четири сестерции модия — учуди се Атик. — А разликата просто ще напълни кесията ти. Тя доста е изтъняла.

Но Цицерон беше буквално смаян от подобно предложение.

— Не мога да сторя такова нещо, Атик! Цензорите ще вземат да кажат, че съм се обогатил незаконно, като съм взел пари от клиентите си.

Атик въздъхна.

— Цицероне, Цицероне! Ти наистина няма да забогатееш никога, при това сам си си виновен. Навярно е права поговорката, според която можеш да отнемеш човека от Арпин, но не и Арпин от човека. Ти разсъждаваш като типичен селски големец!

— Разсъждавам като почтен човек — възрази той, — и съм горд с този факт.

— Да не би да намекваш, че аз не съм почтен човек?

— Не, не! Ти си делови човек от висока класа и с римско мислене. Правилата, които ти следваш обаче, не са правилата, които аз следвам. Аз не съм Цецилий, но ти си!

Атик смени темата.

— Ще публикуваш ли протокола от процеса срещу Верес? — попита той.

— В интерес на истината, имам такива намерения.

— Сигурно ще добавиш и бляскавите речи, които така и не произнесе пред акцио секунда. Имаше ли готов материал?

— О, да, нахвърлям си бележки месеци преди да дойде датата на процеса. Макар че точно тези речи ще трябва да бъдат коренно измененията да включат повече от темите, които засегнах в първата част от процеса. Защо питаш?

— Чудя се дали да не се захвана с ново хоби, Цицероне. Търговията е скучна работа, а хората, с които я въртя, са още по-скучни. Затова смятам да отворя малко дюкянче с голяма работилница — на Аргилет. Соций ще ми бъде конкуренция, защото смятам да се захвана с издателска дейност. Ако нямаш нищо против, бих желал да откупя изключителните права над бъдещия ти труд. В замяна ще получиш една десета от това, което изкарам от всяко продадено копие!

Цицерон се засмя:

— Така да бъде, Атик, дадено!

Беше април месец, скоро след като двамата цензори одобриха избора на Мамерк Лепид за лидер на сената. Помпей оповести пред целия град, че ще организира игри на победата, които да започнат през секстил и да завършат точно преди римските игри на четвъртия ден от септември. Всички виждаха гордостта и радостта му, макар че те не се дължаха изцяло на игрите; Помпей бе успял междувременно да осъществи страхотен удар за човек родом от Пицен. Овдовялата му сестра Помпея бе омъжена не за друг, а за самия племенник на покойния диктатор — Публий Корнелий Сула, допреди няколко години известен като Секст Перквициен. Да, Помпеите от Северен Пицен се издигаха до най-високите слоеве на римското общество! Дядо му и баща му трябваше да се задоволят с жените от рода на Луцилиите, докато той се бе обвързал в роднинство с Муциите, Лициниите и Корнелиите! Това имаше с какво да го зарадва!

Но Крас не се вълнуваше за кого ще се омъжва овдовялата сестра на Помпей; това, което го тревожеше изключително много, бяха игрите на победата.

— Казвам ти аз — казваше той на Цезар, — Помпей има намерение да изкара цялата си провинция на римските пазарища и да харчат с пълни шепи в продължение на два месеца. И то през най-горещите месеци от годината! Търговците ще му издигнат статуи на всеки ъгъл, да не говорим за хората, които ще дават квартири за през лятото и ще трупат сестерции!

— Но това е добре дошло за Рим и за римляните.

— Да, но къде съм аз сред всичко това? — питаше Крас, леко изнервен.

— Ами ще трябва да си разчистиш местенце.

— Кажи ми как… И кога? Оттук до квинктилските иди са Аполоновите игри, след това имаме на три пъти едно след друго избори — центуриатните комиции, трибутните комиции, плебейското събрание. На квинктилските иди Помпей смята да провежда проклетия си парад, за да покаже държавния си кон. След изборите на плебса се отваря достатъчно време човек да си напазарува, но не и да отиде до морето, да си почине и да се върне — игрите на победата, които Помпей е обещал, ще започнат в средата на секстил. А те ще продължат петнайсет дни ! Каква самоувереност! И след като те свършат, веднага започват римските игри! Богове, Цезаре, тези забавления ще държат клиентите му в града не два, ами цели три месеца! А кой ще се сеща за мен ? Та аз направо не съществувам, нищо че се водя консул!