Астрид Линдгрен - Кале Бломквист живее опасно

Той зарови пръсти в пръстта и извади прашната касета, заровена по най-коварен начин съвсем отзад в ъгъла на двора.

Андерс и Ева-Лота хвърлиха лопатите си встрани и дотичаха при него. Ева-Лота внимателно почисти с носната си кърпа безценната реликва, а Андерс подаде ключа, който носеше на шията си. Но касетата беше толкова обезпокоително лека. Беше ли възможно червените да са използвали шперц и просто да са откраднали някои от скъпоценностите? Те отвориха бързо касетата.

Действително, вътре нямаше никакви тайни документи и скъпоценности. Само една бележка, надписана с достойния за отвращение почерк на Сикстен. Бележката съдържаше следния призив:

Продължавайте да копаете на същото място! Копайте здраво, тъй както започнахте. Достатъчно е да копаете само още няколко хиляди мили и ще излезете в Нова Зеландия. Там вече можете да спрете!

Белите нададоха вик на огорчение. А зад ъгъла се чу доволният смях на Сикстен, Бенка и Йонте.

— Вие, дрипи такива, къде сте прибрали документите ни? — изкрещя Андерс.

Сикстен се удари по коленете и се насмя хубавичко, преди да им отговори.

— Ах, вие, къртици такива! Да не мислите, че са ни притрябвали мърлявите ви документи? Те се въргалят сред останалите вехтории в чекмеджето на вашия скрин. Но вие не само не чувате, а и не виждате.

— Не, те само копаят и копаят, и копаят — присъедини се към него Йонте.

— О, страшни копачи сте — похвали ги Сикстен. — Баща ми ще е много доволен и няма вече да ми мърмори заради ягодовата леха. В тази горещина нямах настроение да копая.

— Е, да, сигурно са ти останали мехури по ръцете откак копа заради Великия Мумрих — измърмори Кале.

— Това ще ви излезе скъпо, господа — заяви Андерс.

— Можете да разчитате на обещанието ни — добави Ева-Лота.

Тя изтърси носната си кърпа, по която беше полепнала пръст, и отново я натъпка в джоба си. Тогава усети, че в джоба й, съвсем на дъното, има още нещо. Беше някакъв лист хартия. Тя го извади, разгърна го. „Полица“ пишеше най-отгоре. Ева-Лота прихна.

— Не, това не е възможно! — ахна тя. — Ето я проклетата полица! През цялото време тя е била в гардероба ми, докато полицията лазеше из прерията и между храстите да я търси. Не съм ли казвала винаги, че полиците са нещо много глупаво.

Тя се взря по-внимателно в листа хартия.

— Клас — прочете тя. — Точно така. Впрочем той има много хубав подпис.

После тя отново смачка листа на топка и го хвърли в тревата, откъдето го пое летният вятър.

— Нали вече го арестуваха — рече тя нехайно. — Все едно е вече що за подпис има.

Кале изрева и се хвърли като лъв след скъпоценния къс хартия. След като я улови и се успокои, той погледна Ева-Лота с упрек:

— Искам да ти кажа нещо, Ева-Лота. Някой ден ще свършиш зле, ако продължаваш да изхвърляш по същия начин ценните си книжа.

— Дод а жож и вов ея тот чоч е рор вов е нон и тот е рор о зоз и! — произнесе Сикстен с известно напрежение. — Всъщност страхотно елементарен език като се замисли човек.

— О, да, лесно е да говориш така, след като научи ключа — отвърна му Андерс.

— Освен това трябва да се научите да говорите много, много по-бързо — обади се Кале.

— Ами да, много бързо, а не една буква днес, една утре — подразни ги Ева-Лота.

Всички те, рицарите на Бялата роза и рицарите на Червената роза, седяха на тавана на пекарната. Червените тъкмо бяха получили първия си урок по езика на разбойниците. След известни колебания белите осъзнаха, че любовта към ближния повелява да посветят червените в тайната на своя език. Нали ползата от знаенето на чужди езици е неоценима, както им внушаваха учителите в училище. О, колко бяха прави! Как иначе щяха да се разберат Андерс, Кале и Ева-Лота в имението, ако не владееха езика на разбойниците! Кале размишлява няколко дни по този въпрос и накрая сподели с Ева-Лота и Андерс:

— Направо безотговорно е от наша страна да оставяме червените в такова невежество. Те направо ще загинат, ако някой път се натъкнат на убийци.

И затова белите започнаха с обучението по чужди езици на тавана на пекарната. Сикстен имаше отчайващи оценки по английски и всъщност би трябвало да учи английска граматика от сутрин до вечер, защото в най-близко време трябваше да пише съчинение по този предмет. Но той реши, че е по-важно да се посвети изцяло на разбойническия език.

— Всеки убиец знае английски — заяви той. — От него няма особена полза. Но без разбойническия език човек е загубен.