Хенрик Сенкевич - Стас и Нели

— Може да си прав, но ги наблюдавай зорко денем и нощем, защото не ми харесват.

— Кали има бамбуков прът — отговори младият негър. Керванът тръгна. В последния момент Стас заповяда въоръжената гвардия с карабини ремингтон да се движи в края на шествието, защото тя се състоеше от подбрани от него най-сигурни хора. През време на обучението с оръжие, което продължи доста дълго, те в известен смисъл се привързаха към младия си вожд, а същевременно като приближени към неговата достойна личност, смятаха се за нещо повече от другите. Сега те трябваше да бдят над целия керван и да хващат онези, на които би им хрумнало да бягат. Можеше да се очаква, че когато започнат трудностите и опасностите, няма да липсват и дезертьори.

Първия ден обаче всичко вървеше много добре. Негрите с багажа на главите, всеки въоръжен с копие и няколко по-малки пики, или така наречените „асагаи“, се проточиха в дълга редица през джунглата. Известно време вървяха из равнината по южния бряг на езерото, но тъй като езерото беше заобиколено от всички страни с високи върхове, щом завиха на изток, трябваше да започнат изкачването на планината. Старите самбури, които познаваха тези краища, твърдяха, че керванът трябва да мине през високите проходи между планините, наречени Кулал и Инро, след това да слезе в страната Ебене, разположена на юг от Борани. Стас разбираше, че не може да върви направо на изток, защото помнеше, че Момбаса се намира на няколко градуса отвъд екватора или доста по на юг от неизвестното езеро. Но като имаше няколко компаса, оставени от Линде, той не се страхуваше, че ще обърка правия път.

Първата нощ им се падна да прекарат на едно гористо възвишение.С настъпването на нощта лумнаха десетки огньове, край които негрите печаха сушено месо и ядяха питки от корени на маниока, които вземаха направо с пръсти от съдините. След като се нахраниха и уталожиха жаждата си, започнаха да си разказват къде ги води „бвана кубва“ и какво ще получат от него в награда. Някои пееха, както си бяха приклекнали и ровеха в огъня, но всички говореха толкова силно и дълго, че Стас трябваше накрая да им заповяда да мълчат, за да може Нели да заспи.

Нощта беше много студена, но на сутринта, когато първите слънчеви лъчи огряха околността, въздухът веднага се стопли. Младите пътешественици видяха при изгрев слънце странно явление. Тъкмо се приближаваха към едно дълго около два километра езеро, или по-точно голямо блато, образувано от дъждовете сред планинската котловина, Стас, който седеше с Нели на Кинг и гледаше наоколо с далекогледа, извика:

— Нели, погледни, във водата влизат слонове.

На около половин километър се виждаше малко стадо от пет слона, които се приближаваха бавно към езерото.

— Това са някакви странни слонове — каза Стас, оглеждайки ги с голямо внимание. — По-малки са от Кинг, ушите им също са много по-малки и въобще не виждам бивните им.

А в това време слоновете влязоха във водата, но не се спряха край брега, както правеше обикновено Кинг, и не започнаха да се обливат с хоботите си. Вървейки все напред, те потъваха все по-дълбоко, докато накрая над водата останаха черните им гърбове, които приличаха на скални късове.

— Какво е това? Плават под вода! — извика Стас. Керванът се приближи към брега и накрая се спря край него. Стас го задържа и започна да поглежда с необикновена изненада ту към Нели, ту към езерото.

Слоновете въобще не се виждаха, само върху гладката водна повърхност можеха да се забележат дори с просто око сякаш пет кръгли червени цветя, разлюлени в леко движение.

— Те стоят на дъното, а това са краищата на хоботите им обади се Стас, без да вярва на очите си.

След това извика на Кали — Кали, забеляза ли?

— Да.господарю, Кали видял, това са водни слонове1 — отвърна спокойно младият негър.

— Водни слонове ли?

— Кали видял неведнъж.

— Във водата ли живеят те?

— През нощта излизат в джунглата на паша, а през деня живеят в езерото, като кибоко (хопопотам). Те излизат едва след залез слънце.

Стас дълго не можа да се съвземе от учудването си и ако не бързаше, щеше да спре кервана чак до вечерта, за да види по-добре редките животни. Но той си помисли, че слоновете могат да излязат на противоположната страна на езерото, а дори и да излязат някъде наблизо, нямаше да ги види добре в тъмното.

Затова той даде знак за тръгване, но по пътя говореше на Нели:

— Да! Видяхме нещо, което никога не са видели очите на европеец. И знаеш ли какво си мисля — че ако пристигнем