Нина Георге: Любов в Бретан

На Монмартр една жена бе клекнала край канавката. Полата ѝ се бе вдигнала, виждаха се червени обувки. Гримът на разплаканите ѝ очи се бе размазал.

— Пияна уличница — промърмори някой от туристическата група.

Мариане понечи да отиде при нея, но Лотар я спря.

— Не ставай смешна, Анилайн, онази сама си е виновна.

Не ѝ позволи да помогне на чуждата жена, а я завлече в ресторанта, където пътуващите в автобуса бяха запазили маса. Мариане продължи да гледа назад, докато екскурзоводката не ѝ обясни, клатейки неодобрително глава:

— Jе connais la chanson (Все същата песен). Вината си е само нейна.

Лотар кимна и Мариане видя себе си в канавката. Това беше началото. Ето я сега тук.

Излезе още преди ордьовъра, защото се задушаваше. Не понасяше да седи и да мълчи. Лотар не я забеляза — беше увлечен в разговор, който водеше от дванайсет часа. С жена от Бургдорф, весела вдовица. Постоянно повтаряше Incroyable — невероятно! с пискливия си глас, все едно какво казваше Лотар. Под бялата блуза носеше червен сутиен.

Мариане не ревнуваше, изпитваше само умора. Излезе от заведението и вървя безцелно, докато спря насред Пон Ньоф.

Лотар. Най-лесното беше да го обвини за всичко.

Само че не беше толкова просто.

— Сама си си виновна, Анилайн — просъска със силен шепот Мариане.

Спомни си как се ожениха. През май преди 41 години. Опрян на бастун, баща ѝ проследи как дъщеря му час след час напразно чакаше мъжът ѝ да я покани на танц.

— Ранобудното ми момиче — бе казал баща ѝ.

Ракът вече бе белязал и гласа му. Тя мръзнеше в тънката бяла рокля, ала не смееше да се раздвижи. Надяваше се случващото се да е само сън и да спре, щом направи погрешна крачка.

— Обещаваш ли ми, че ще си щастлива? — попита я баща ѝ и тя отговори с да.

Тогава беше на 19 години.

Накрая всичко се оказа една голяма лъжа.

Баща ѝ почина два дни след сватбата. Мариане вдигна акуратно сгънатото палто, разтърси го, метна го на земята и го стъпка.

— Край! Стига толкова! Край с мен!

Изрита палтото още един път и се почувства силна и дръзка. Усещането отлетя също толкова бързо, колкото се бе възпламенило. Мариане вдигна палтото и го преметна върху облегалката на пейката.

Сама си си виновна.

Нямаше какво още да свали. Не притежаваше бижута. Не носеше шапка. Не притежаваше нищо. Вехтата ѝ чанта, в която носеше пътеводител на Париж, няколко пакетчета захар и сол, шнола за коса, паспорта и портмонето, зае мястото си до обувките и пръстена.

Мариане започна да се изкачва по парапета. Претърколи се по корем, вдигна и другия крак и за малко да се плъзне по ръба. Сърцето ѝ заби лудо, пулсът ѝ се ускори, неравният пясъчник разрани коленете ѝ.

Пръстите на краката ѝ откриха цепнатина в стената и тя успя да се изтегли нагоре. Най-сетне стигна до целта. Седна върху каменния ръб и преметна крака от другата страна.

Оставаше ѝ само да се отблъсне и да падне. Не би могла да сбърка.

Мариане си представи устието на Сена край Онфльор — тялото ѝ щеше да стигне до него след безброй шлюзове и брегове и най-сетне да отиде в морето. Представи си как ще се върти около собствената си ос, носена от вълните; все едно танцува по мелодията на песен, която чуват само тя и морето. Онфльор. Там бе роден Ерик Сати [4] Ерик Сати (1866–1925) — френски композитор и пианист, представител на авангардизма от началото на XX век. — Бел. прев. ; тя обичаше музиката му; обичаше всякаква музика. Музиката беше като филм и тя го гледаше зад затворените си очи. Когато пееше Сати, тя виждаше морето, въпреки че никога не беше ходила на море.

— Обичам те, Ерик, обичам те — пошепна Мариане.

Никога не бе казвала тези думи на друг мъж освен на Лотар.

Кога за последно ѝ беше казал, че я обича?

Дали изобщо го беше казвал?

Мариане зачака страха, но той не се появи.

Смъртта не е напразна. Тя струва живота.

Какво струва моят живот?

Нищо.

Нечестна сделка за дявола.

Сама си си виновна.

Мариане опря длани върху каменния парапет и се хлъзна напред. За миг се поколеба, спомнила си за орхидеята, която бе намерила в боклука. След половин година нежни грижи и песни нямаше да види как пъпката се отваря.

Мариане се отблъсна с двете ръце.

Скокът премина в падане, падането я накара да вдигне ръце. Докато се носеше по вятъра, Мариане си помисли за застраховката живот — няма да я изплатят при самоубийство. 124 563 евро загуба. Лотар ще побеснее.

Честна сделка.