Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

Хей, смотльо, какво стана вчера, всичко наред ли е? Аз бях…

Лио, там ли си, наистина ми се иска да поговоря с теб за нещо…

Иска ми се да ми отговориш, имаш ли някакъв проблем с мен?

Лио, мамка му! Добре ли си? Къде си сега?

— Кодът сигурно е рожденият му ден — прошепна Ашира и аз пуснах телефона и го върнах обратно на мястото му. Когато я погледнах, видях, че тя ме наблюдава с крива усмивка. — Ако искаш да влезеш в телефона му.

— Не искам да вляза в телефона му — отвърнах аз. — За секунда си помислих, че е моят, още не съм се събудила напълно.

— Роуз е постнала във всичките си профили да те оставят на мира и че всичко между вас е наред.

— Наистина ли? — Очите ми светнаха и седнах. — Тя добре ли изглежда? Не изглежда като… като… сещаш се, нали?

— Не, доколкото мога да кажа — заяви Аш. — Този мъж си е прикрил следите доста добре, не мога да го идентифицирам. Мога само да се надявам, че ще успея днес да заредя телефона на Най и да видя има ли там нещо по въпроса.

— Аш… ами ако излагаме Роуз на опасност, като не отиваме в полицията?

— Няма да я изложим, снощи той е постнал на сайта в тъмната мрежа, че все още само се целуват и се държат за ръце, че иска да ѝ докаже колко много означава тя за него. Казал е, че още една седмица — и ще е в краката му. Казал е, че ще пише, когато я забие. Ще сложи видеолинк и всичко.

— О, боже! — Притиснах ръце над устата си, жлъч с горчив вкус се надигна в гърлото ми. Беше истина, случваше се, но се чувствах, все едно през последните петнайсет минути съм впримчена във филм на ужасите, който просто продължава да се върти отново и отново. — О, боже, Аш…

— Виж, не се притеснявай — дари ме тя с една кратка усмивка, която изчезна почти веднага, но въпреки това някак си помогна. — Дотогава ще съм го хванала.

— Всъщност какво правиш? Спа ли въобще?

— Няма начин да спя добре, докато това не се свърши — отбеляза и ме погледна. — Искам да кажа, да, подремнах малко, не искам да губя работоспособност. Но трябва да съм там и да съм нащрек всяка минута, ако искам да го проследя. Искам неговия имейл, искам облака му, искам интернет историята му, искам всичко.

— Това е незаконно, нали знаеш?

— Очевидно. — Ашира повдига брадичката си, — Страх ли те е да престъпиш закона?

Това беше предизвикателство, виждах го в тъмните ѝ очи и знаех, че каквото и да кажа по-нататък, ще се отрази на мнението ѝ за мен.

— Не — заявих много внимателно и замислено. — Но ме е страх, че ще те хванат и тоя ще се измъкне безнаказан за това, което върши.

Устните на Ашира се свиха в опасна усмивка.

— Това няма да се случи, Рижи — увери ме тя. — Ти… ти свириш великолепно на барабани и не се съмняваш, когато си добра в нещо, просто знаеш, че си. Е, така е и с мен и с тази гадост. Добра съм в това.

— Зная, — усмихнах ѝ се и аз, — просто казвам, че ако днес отидем в полицията, ако им кажем днес, тогава техните хора ще направят всичко това и ще го хванат. Не е нужно да го направим ние. Не е нужно да си ти.

— Напротив — заяви Ашира. — Трябва да съм аз.

— Какво трябва? — Докато говорех, Лио се изправи, търкайки очи.

— Аз трябва да съм тази, която ще го хване. Искам именно аз да го накарам да се почувства в капан, уплашен, неспособен да контролира живота си, в безизходица. Искам отмъщение. А както съм го планирала, не може да се провалим. Обаче имам нужда и от двама ви, за да проработи. Ако не сте съгласни или ако не можете на всяка цена да запазите в тайна за няколко дни онова, което знаем, нищо няма да се получи. Но ако ми имате доверие и ме оставите да си свърша работата, веднага щом разбера кой е той, ще накараме това копеле да си плати. И то жестоко. Но за да го направим, не трябва да казвате нищо на Роуз.

— Ти будалкаш ли се? — Лио поклати глава. — Не може да използваме Роуз като примамка.

— Няма да го направим, ще се погрижим това копеле да не затвори нито една от вратичките си, за да мога да вляза. Ако го подплашим, той ще изчезне и ще се появи отново с друг профил — тогава още колко други момичета ще пострадат? Наистина е много важно той да не узнае, че почти сме го разкрили.

Ашира затвори лаптопа си, за да покаже колко сериозно говори.

— Разбирам, че искате да разкажем за всичко това, и аз искам. Искам да отида при Джаки и татко и да им кажа. Обаче не можем, не още. Не можем да рискуваме той да разбере за нас, преди да научим всичко за него.

— Но не може ли просто да кажем на Роуз и да ѝ обясним защо не бива да издава това на никого?