Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

— Ей! Ти, кривокракото, дето не може да тича!

Ала то те гледа и ти се усмихва. Ти си свързан с него чрез едно съглашение. Ти си свидетел на недъгавостта на тези, които виждат в него само куцото, само луничавото, защото то има брат с боен кон.

И братът днес ще го измие от тези храчки и ще издигне от своята слава крепост срещу камъните. И то, хилавото, ще бъде пречистено от могъщия вятър на един галопиращ кон. И хората вече няма да виждат грозотата му, понеже неговият брат е хубав. Ще бъде измито унижението му, защото неговият брат е преизпълнен с радост и слава. И то, луничавото, ще се сгрее на неговото слънце. И отсега нататък другите, щом го разпознаят, ще го канят на всичките си игри: „Ти, който имаш брат, ела да потичаш с нас… ти си хубав заради брат си.“ И то ще помоли брат си да качи и тях, един подир друг, на шията на бойния си кон, за да бъдат и те на свой ред утолени от вятъра. То не би могло да бъде злопаметно към този невръстен народ заради невежество му. То ще ги обича и ще им каже: „При всяко завръщане на моя брат ще ви събирам и ще ви разказвам за битките му…“ Тъй че то се притиска към теб, защото ти знаеш. И за теб то не е тъй уродливо, понеже ти виждаш брат му през него.

Ала ти идваше да му кажеш да забрави, че има рай и изкупление, и слънце. Ти идваше да го лишиш от бронята, която го правеше смело под камъните. Ти идваше да го подчиниш на неговата кал. Ти идваше да му кажеш: „Мой малък човеко, потърси друг начин да съществуваш, защото няма какво да очакваш от разходка на задницата на един боен кон.“ И как би могъл да му съобщиш, че неговият брат е бил изгонен от войската, че се е упътил засрамен към селото, че куца, по пътя, накланяйки се толкова ниско, че го замерват с камъни? И ако сега ти ми кажеш:

— Аз самият го изрових, мъртъв, от блатото, където се удави, защото не можеше повече да живее по липса на слънце…

Тогава аз ще заплача за слабостта на човешката природа. И чрез прелестта на това луничаво лице, а не на друго, на този боен кон, а не друг, на тази разходка на задницата в един ден на славата, а не на друга, на този срам в началото на селото, а не на друг, на това блато накрая, за чиито гъски ти ми разказа, и за бедняшкото пране, което е съхнело по бреговете, ето че аз срещам Бог, тъй далеч стига моето милосърдие през хората, защото ти си ме повел по истинската пътека, като ми заговори за това дете, а не за някое друго.

Въобще не търси отначало някаква светлина, която да е предмет измежду други предмети, светлината на храма увенчава камъните.

Като смазваш чинно пушката си и заради пушката, и заради смазката, като отброяваш крачките си по пътя за обход, като отдаваш чест на ефрейтора си и заради ефрейтора, и заради отдаването на чест, ти подготвяш в себе си просветлението на часовоя — като местиш шахматните си фигури, приемайки сериозно условностите на играта, като почервеняваш от гняв, когато съперникът ти не спазва правилата, ти подготвяш в себе си просветлението на победителя на шах. Като шибаш с ремък животните си, като роптаеш против жаждата, като проклинаш пясъчните ветрове, като се спъваш и зъзнеш, и изгаряш — при условие, че оставаш верен не на патетиката на крилете, която е само фалшива поезия на етажа на гъсеницата, а на длъжността си във всеки един миг, — ти можеш да се домогнеш до просветлението на поклонника, който по внезапното разтуптяване на сърцето си ще усети по-късно, че е направил чудодейната стъпка.

Беше ми отказана властта да отключа запаса на радостта ти, колкото и поетично да ти говоря за него. Но аз мога да ти помогна на етажа на материалите. Говорил съм ти за поддръжката на кладенците, за изцеряването на мехурите по дланите, за геометрията на звездите, както и за възлите на въжетата, когато някой от сандъците ти се плъзга накриво. За да ти изпее химна им, аз извиках оня, който преди да стане камилар петнадесет години наред бе плавал по море, без да открие в подреждането на букети от цветя, нито в изкуството на танцьорките да носят накити извор на по-вълнуваща поезия. Има възли, които привързват кораби и които някое детско пръстче кара да изчезнат безследно само с едно докосване. Други, които изглеждат по-прости от извивката на лебедова шия, ала ти можеш да предложиш един от тях на своя другар и да се обзаложиш против неговата победа. И ако той се обзаложи, не ти остава нищо, освен да се разположиш удобно, за да се посмееш до насита, понеже подобни възли докарват до бяс. И моят учител не забравяше в съвършенството на своите знания, макар да бе едноок, с крив нос й извънредно кривокрак, тънките лентички, с които е подходящо да украсиш подаръка за любимата. Като успехът е пълен само ако любимата може да ги развърже със същия жест, с който къса цветята. „Тогава, казваше ти той, твоят подарък най-сетне я очарова и тя надава вик!“ И ти затваряше очи, толкова уродлив беше той, когато имитираше любовния вик.