Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

Така всеки удар на сърцето ти, всяко страдание, всяко желание, всяка меланхолия привечер, всяко хранене, всяко усилие в труда, всяка усмивка и умора в наниза на дните, всяко събуждане и сладко заспиване придобиват смисъла на Бог, който се разчита през тях.

Нищо няма да намерите, щом се превърнете в уседнали, щом повярвате, че самите вие сте готов запас сред вашите запаси. Защото не съществуват никакви запаси и който престане да се развива, умира.

Защото твоето равенство те съсипва. Ти казваш: „Нека се подели този бисер между всички. Всеки един гмуркач би могъл да го намери.“

И морето вече не е вълшебно, извор на радост и чудо на съдбата. И гмуркането на тоя или оня вече не е церемониал на едно чудо и прекрасно като легендарно приключение заради някоя черна перла, открита преди години от някой друг.

Защото тъй както желая ти да отделяш настрана цяла година, да се свиваш и да се лишаваш, за да спестиш за единствения празник, чийто смисъл изобщо не се крие в положението му на празник, понеже празникът трае само един миг — празникът е излюпване, победа, посещение на принца, но неговият смисъл е да изпълни за теб цялата година с уханието на желанията и на спомена за наградата, тъй като пътят е хубав само когато води към морето — и ти подготвяш гнездото с оглед на излюпването, което въобще не е от естеството на гнездото, и понасяш несгоди в битката с оглед на една победа, която изобщо не е от естеството на битката, и в продължение на година подреждаш дома си за принца — така аз искам и да не изравняваш единия с другия в името на някаква безсмислена справедливост, защото няма да направиш равни стария и младия и твоето равенство винаги ще куца. И подялбата на бисера няма да донесе нищо на никого, а аз искам да се откажеш от жалкия си дял, за да може този, който ще намери непокътнатия бисер, да се прибере вкъщи целият засиял в усмивка и когато жена му го попита, да каже: „Познай!“, и да покаже затворената си шепа, понеже иска да подразни любопитството и да се порадва в себе си на щастието, което е способен да носи само като разтвори пръсти…

И всички стават по-богати. Понеже той е доказателство за това, че претърсването на морето е нещо различно от окаян тежък труд. Така и любовните предания, изпети от моите разказвачи, възпитават у теб вкус към любовта. И красотата, която възхваляват, разхубавява всички жени. Защото щом съществува една жена, заслужаваща човек да умре заради сладостта да я плени, самата любов, чрез нея, си заслужава човек да умре и от това всяка жена придобива очарование и става по-хубава, понеже всяка една навярно крие в своята тайна личното съкровище на един прекрасен бисер, както морето.

И ти вече няма да се приближиш до някоя от тях, без да ти се поразтупти сърцето, както гмуркачите от Кораловия залив, когато се сливат с морето.

Ти си несправедлив към делничните дни, когато подготвяш празника, но бъдещият празник ги изпълва с ухание и ти си по-богат от това, че го има. Несправедлив си към самия себе си, когато не получаваш дял от бисера на съседа, ала бисерът, който му се пада, ще озари идните ти гмуркания така, както изворът, за който говорих, течащ в сърцето на далечния оазис, омагьосва пустинята.

Ах! Твоята справедливост изисква дните да си приличат помежду си и хората да си приличат помежду си. Ако жена ти крещи, ти можеш да я изпъдиш, за да си избереш друга, която не крещи. Защото ти си шкаф, в който се държи подарък, а не си получил своя. Но аз желая да се увековечава любовта. Има любов само там, където изборът е неотменяем, понеже е важно на човека да му поставят предели, за да се самоосъществи. И удоволствието от засадата, от улавянето и пленяването е нещо различно от любовта. Тъй като твоето значение тогава е да бъдеш ловец. Значението на жената — да бъде твой обект за пленяване. Затова веднъж пленена тя вече не струва нищо, понеже е послужила за целта. Какво е за поета написаната поема? Нейното значение е творчеството да се развива и занапред. Но ако съм затворил вратата зад семейството в твоя дом, необходимо е ти да продължиш по-нататък. Твоето значение е да бъдеш съпруг. Значението на жената — да бъде съпруга. Аз изпълних думата с по-важен смисъл и ти казваш сериозно: „Моята съпруга…“ с искрено чувство в сърцето си. Ала откриваш други радости. И други страдания, разбира се. Но те са условие за твоите радости. Можеш да дадеш живота си за нея, понеже тя е едно с теб, както ти си едно с нея. Ти не даваш живота си за своята пленница. И верността ти е вярност на вярващ, а не на уморен ловец. Верността на ловеца е друга и носи досада, а не светлина.