Фред Саберхаген - Октагон

Когато машината стигна до първото стъпало, спря. Плъзгащият се звук на тежките й колела по незастлания дървен под изчезна и миг по-късно бе заменен от тихо механично тътрене. Под подобните на пола ръбове в основата на пирамидата се появиха малки подпорки или лостчета, чиито краища завършваха с меки подложки. Тътрейки се нагоре-надолу с бърза прецизност, те повдигаха пирамидата по тесните стъпала. После, без да я накланят встрани, я изкачиха догоре. Не много възрастен човек би се изкачил по-бързо, но не чак толкова. И това бе извършено от една машина съвършено устойчиво и без да се клати.

Чичо му сега бе освободил раменете на Алекс и вече не се смееше.

— Казах й да отнесе багажа ти, след като влезеш. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Да, разбира се — каза Алекс, все още загледан след машината. — Искам да кажа, нямам. — Изкачващата се пирамида изчезна зад извивката на стълбата. Миг по-късно Алекс отново дочу колелата й върху дървения под. — Какво е това нещо?

Но чичо му вече се бе отдалечил; беше застанал до дървения бар и се опитваше да се справи с някакви чаши. Алекс го последва в голяма стая, с богата ламперия и странна мебелировка. Всичко бе смесица от старо и ново, от елегантност и неугледност. В отсрещния край, ниско до стената, минаваше дебел колкото боа блиндиран тръбопровод, който очевидно пресичаше едната стена, а после минаваше и през другата.

Чичо Боб се намръщи към двете чисти чаши, които бе извадил от бара, и погледна приближаващия се Алекс.

— Освежи малко спомените ми по въпроса за работата ти в армията. Нещо техническо?

— Поддържане на радарите.

— Въздушни или наземни?

— Въздушни. — Алекс се намести на хромираното столче пред бара. — Е, след като завърших техническото училище, никога не съм се занимавал с това истински. През повечето време просто инсталирах оборудване на самолетите или го изваждах и го връщах в работилницата.

— Предполагам, че устройството им се е променило, откакто се пенсионирах.

— Кога беше това, преди около пет години? — Алекс не бе сигурен за какво пенсиониране ставаше дума в случая с чичо му. Че е продал бизнеса си, вероятно. Но имаше смътната представа, че чичо му е притежавал повече от един. — Предполагам, че се е променило малко. Но все още имаме от техниката, разработена от теб. Онова нещо, което проверява железопътните вагони от въздуха и преценява тежестта на товарните влакове. И едно от многоканалните записващи устройства.

Чичо Боб кимаше неопределено. Той махна несръчно към редицата бутилки зад бара.

— Какво си избираш? Хората ми казват, че всички са много добри.

— Chivas Regal. — Алекс забеляза, че бутилката е все още пълна и неразпечатана. — Само до леда. Дай, остави на мен.

Чичо му се отказа да се занимава с чашите и се отдръпна от пътя му, когато Алекс мина зад бара.

— Обслужи се сам, Алекс. Само ми дай кутия от онази диетична джинджифилова сода от камерата, става ли?

Малкият хладилник, прикрепен на бара, изглеждаше по-стар от уискито, но все още работеше тихо и някак си елегантно. Алекс подаде на чичо Боб неговата джинджифилова сода, а после пусна няколко кубчета лед в тумбестата чаша и сипа малко от кафявата течност отгоре им, като въздъхна тихо. Това бе марка, която отдавна искаше да опита.

Отпивайки от евтиното консервирано питие, чичо му го попита замислено:

— Бързаш ли много да се прибереш у дома?

— Не. Защо? — Щом се върнеше вкъщи, родителите му незабавно щяха да продължат с натякванията си да не разхищава ума си. Щяха да го карат да се запише в колеж, за предпочитане някой, за които с основание да се надяват, че ще бъдат в състояние да подпомагат издръжката му. А може би щяха дори да го убедят. Но колкото повече време минаваше, откакто бе напуснал училище, толкова по-малко му се учеше.

— Точно сега имам работа за теб. Нещо много специално. Но и съвсем временно, нали разбираш. Свързано е с малко пътуване.

Алекс отпи. Внезапно, докато наблюдаваше как го гледа чичо му, той реши да пие съвсем малко.

— Обичам да пътувам. С електроника ли е свързано? Нещо техническо?

— Не. Имам си хора за тази работа. Интересува ме една компания, от гледна точка на бизнеса. Бих искал някой, на когото наистина вярвам, да отиде и да хвърли един поглед вместо мен. Разбира се, има хора, които вършат подобни неща професионално. Но по определени причини не искам да ги наемам в този случай.

— Аз не съм инженер или счетоводител — възрази Алекс. — Вероятно става дума за компания, свързана с електрониката. Но не знам какво бих могъл да науча за нея.