Фред Саберхаген - Октагон

— Това наистина е…

Чичо Боб го гледаше проницателно.

— Може би сега си мислиш, че това наистина е малко ненормално от моя страна. Защо да създавам един бленуван свят, в който тя не е саката? Но аз, скъпи ми Алекс, изобщо нямам подобно намерение. Онова, което всъщност възнамерявам, върви наред с това, но ще отнеме време и пари. — Той спря за миг, а после продължи, като изглежда подбираше думите си извънредно внимателно. — Мисля, че малко повече информация за компанията, която държи „Старуеб“, ще ме подпомогне финансово до голяма степен.

— Трябва да отида в Албъкърк и да се опитам да науча повече за тях? Предполагам, че ще се справя с това.

— Добре. — С един замах на ръката на чичо Боб Карълайн и вълшебната й закуска се скриха обратно в магнитната си илюзия или там какъвто, по дяволите, вид памет използваше това нещо. В помещението бяха струпани много съоръжения, чието предназначение Алекс не можеше да разбере, макар да имаше и такива, които познаваше. Той видя телефонен терминал от вида, който наричаха модем; това означаваше, че чичо му можеше да се свърже с почти всеки голям компютър в страната, който би му продал време.

— Казано поверително — започна чичо Боб, — аз наистина съм заинтригуван от тази игра „Старуеб“ като инвестиция. Целият спектър компютърни игри притежава просто невероятен потенциал и големите компании започват да проявяват интерес. Този човек в Ню Мексико започна пръв. Казва се Айк Джейкъби. Разговаряли сме по телефона, но не е много вероятно да успея истински да му окажа влияние. Той винаги ми е правил впечатление на отнесен, навярно разсеян човек. Може би просто е извънредно зает — това е разбираемо, като се има предвид как се разрастват работите му. Или просто не е особено добър ръководител. Нали разбираш, че всичко, което ти казвам, е абсолютно поверително.

— Разбирам.

— Това е важната работа, за която ти споменах, Алекс. Не е нещо, с което се опитвам да услужа на племенника си. Там ще трябва да приложиш интелигентността си и същевременно да си нащрек.

Алекс се усмихна леко и кимна.

— Така. Това, което искам да направиш, е да отидеш в Албъкърк и да поразгледаш този Джейкъби и работите му. Не му позволявай да разбере, че работиш за мен, естествено. Дори не споменавай моето име. Трябва да се представиш… просто като младеж, проявяващ интерес към игрите, който има отнякъде малко пари, и възнамерява да ги инвестира. Знам, че Джейкъби продава акции от компанията си и че изплаща висока лихва на вложителите си.

— А откъде се предполага, че произхождат всичките ми пари, които възнамерявам да инвестирам?

— Не е необходимо да даваш обяснения. Истинските богаташи обикновено не постъпват така.

— Ясно — кимна Алекс, а като обмисли всичко, кимна отново. Звучеше като забавление. Сериозно забавление. — Толкова по-добре.

Чичо Боб издърпа два канцеларски въртящи се стола изпод големия плот. Той побутна единия към Алекс и седна на другия.

— За няколко дена искам да разбереш всичко, което можеш, относно делата на Джейкъби; колкото повече подробности, толкова по-добре. С какви хора е близък, как изглежда офисът му, колко служители има. Осъзнавам, че не си професионалист в тази област. Но смятам, че в някои отношения този факт може да се превърне в наше преимущество. Внимавай да не го уплашиш; каквото и да се случи, не трябва да те хващат да ровиш из документите му или нещо от този род. По-добре се върни без никаква информация.

Алекс откри, че интересът и нетърпението му продължават да нарастват, докато слушаше.

— Може би трябва да си сменя името?

— Мислих за това, но в края на краищата реших да не го правиш. Не вярвам да разбере за връзката ни; не е като да си ми син или да си работил по-рано за мен. Просто отиди при него с истинското си име, като вероятен инвеститор. Не споменавай за мен, разбира се, но по принцип, колкото по-малко лъжеш, толкова по-добре. Открий всичко, което можеш да научиш законно. Смяташ ли, че ще се справиш?

— Разбира се — отвърна Алекс веднага. После се запита дали не е трябвало да обмисли въпроса малко по-сериозно.

Но чичо Боб очевидно бе доволен.

— Добре. Искам да останеш тук няколко дни. Можеш да разучиш игрите и ще прегледаме някои подробности по въпроса как да получиш достъп до Джейкъби. После ще ти платя разходите за времето, докато си в града, плюс петстотин долара. Ще трябва да се върнеш със самолет седмица, след като заминеш.

— Не е необходимо да ми плащаш толкова много, чичо Боб.