Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— О, Луцифер, ти, син на утрото — промълви на себе си, но се принуди да не довършва цитата.

За Джейми четиридневното пътуване до Хелуотър бе мъчение. Внезапната илюзия за свобода, съчетана със сигурната ѝ загуба, го изпълваше с ужасно очакване на неизвестната им цел.

Това, както и гневът и мъката от раздялата с хората му — мъчителната раздяла с планинска Шотландия и мисълта, че може да е завинаги, — и чисто физическата болка в мускулите му, защото отдавна не беше яздил, бяха достатъчни да го потопят в агония по време на цялото пътуване. Само думата, която бе дал, го спираше да не смъкне майор Джон Уилям Грей от коня му и да го удуши на някое усамотено място.

Думите на Грей отекнаха в ушите му, полузаглушени от гневното пулсиране на собствената му кръв.

— Тъй като ремонтът на крепостта е в общи линии завършен — с вашето ценно съдействие, както и на хората ви — Грей бе позволил в гласа му да се промъкне нотка ирония, — затворниците трябва да бъдат преместени другаде, защото в крепостта Ардсмюир ще бъдат настанени войниците от Дванайсети драгунски полк на Негово Величество.

— Шотландските военнопленници ще бъдат откарани в Американските колонии — продължи той. — Там ще бъдат продадени за принудителен труд за срок от седем години.

Джейми внимателно поддържаше лицето си безизразно, но при тези новини усети как и то, и ръцете му се сковават от ужас.

— Принудителен труд ли? Това си е чисто робство — каза той, но сам не обърна голямо внимание на думите си. Америка! Земя на пустош и диваци — която може да бъде достигната, като прекосиш три хиляди мили бурно море! Затворничеството в Америка бе всъщност вечно изгнание от Шотландия.

— Не, не е робство — увери го Грей, но той много добре знаеше, че разликата е само юридическа, и бе вярно само доколкото тези хора можеха — ако оцелеят — да си върнат свободата след уречения срок. Един такъв слуга беше във всяко друго отношение роб на своя господар — с него можеха да сторят всичко, да го бичуват, да го жигосват, а той по закон нямаше право да напуска имота на господаря си без разрешение.

Както нямаше право и Джеймс Фрейзър.

— Вие няма да бъдете изпратен с останалите — каза Грей, без да го поглежда. — Вие не сте просто военнопленник, вие сте осъден изменник. Като такъв сте затворник на Негово Величество и присъдата ви не може да бъде заменена с изгнание без кралското одобрение. А Негово Величество не е дал одобрението си.

Джейми съзнаваше безбройните емоции, които бушуваха в него; под гнева имаше страх и мъка за съдбата на неговите хора, примесени с малък проблясък на срамно облекчение, че каквато и да бе участта му, нямаше да прекосява морето. Засрамен от това, той извърна студения си поглед към Грей.

— Златото — каза равно. — Заради него е, нали? — Докато оставаше и най-малкият шанс да разкрие онова, което знаеше за това почти митично съкровище, английската Корона нямаше да рискува да го изгуби в морето или сред диваците в колониите.

Майорът още не го поглеждаше, но сви леко рамене, почти в съгласие.

— Тогава къде ще ида аз? — Гласът му прозвуча дрезгаво в собствените му уши, когато започна да се съвзема от шока при новината.

Грей се зае да прибира документите си. Беше в началото на септември и топъл бриз нахлуваше през открехнатия прозорец и пръскаше хартиите.

— Нарича се Хелуотър. В Езерната област на Англия. Ще бъдете поверен на лорд Дънсейни, за да служите така, както той намери за добре. — Грей вдигна поглед, изражението в светлосините му очи бе неразгадаемо. — Аз ще ви посещавам веднъж на тримесечие… за да съм сигурен, че сте добре.

Сега гледаше облечения в червена куртка гръб на майора, докато яздеха един зад друг по тесните улички, и търсеше убежище от нещастието си, като с удоволствие си представяше тези големи сини очи кървясали и изскочили от изумление, когато ръцете му се стегнат около тънката шия, а палците се забият в загорялата от слънцето плът, докато дребното мускулесто тяло на майора не се отпусне като на прострелян заек.

Значи тъй решил Негово Величество? Не, едва ли. Това бе работа на Грей; златото бе само извинение. Той щеше да бъде продаден като слуга и пазен на място, където Грей можеше да го вижда и злорадства. Това бе отмъщението на майора.

Всяка нощ бе лежал пред огъня в хановете с болки в крайниците и съвсем ясно съзнаващ и най-малкото потрепване, шаване и дъха на мъжа в леглото зад него, и дълбоко ненавиждаше това. Със сивата светлина на зората той отново се отдаваше на яростта, като копнееше Грей да се надигне от леглото и да направи нещо срамно, за да може той да отпуши гнева си и да го убие. Но Грей само хъркаше.