Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Не продължих с размишленията, защото пак се почука на вратата.

— Влез — казах и пригладих завивките в очакване да поставят закуската върху тях.

Когато вратата се отвори, насочих вниманието си към място на около метър и половина над пода, където очаквах да се намира главата на прислужницата. При последното отваряне на въпросната врата се бе наложило да настроя мерника си на около стъпка по-нагоре, за да възприема появата на Младия Иън. Този път трябваше да го сваля.

— Какво правиш тук, по дяволите? — попитах миниатюрния господин Уилъби, който влезе на четири крака. Седнах и бързо свих крака под себе си, като дръпнах не само чаршафа, но и завивките около раменете си.

В отговор китаецът се приближи на около крачка от леглото и после стовари главата си на пода с осезаем трясък. Вдигна я и повтори процеса с голямо старание, като произвеждаше ужасен звук, сякаш някой забиваше секира в диня.

— Престани! — извиках, когато понечи да го направи отново.

— Хиляди извинение — обясни той, седна на петите си и примигна към мен. Изглеждаше доста раздърпан и червеното петно на челото му от блъскането в пода не подобряваше външния му вид. Не мислех, че наистина е възнамерявал да блъсне главата си хиляда пъти, но не бях сигурна. Очевидно имаше ужасен махмурлук; така че дори фактът, че опита, бе впечатляващ.

— Всичко е наред — казах аз, примъквайки се предпазливо към стената. — Няма за какво да се извиняваш.

— Да, извинява — настоя той. — Це-ми казва съпруга. Дама най-почетна Първа съпруга, а не смрадлива курва.

— Много благодаря. Це-ми? Джейми ли имаш предвид? Джейми Фрейзър?

Дребосъкът кимна и това определено не се отрази добре на главата му. Той я сграбчи с две ръце и затвори очи, които веднага изчезнаха в гънките на бузите му.

— Це-ми — потвърди, все така със затворени очи. — Це-ми казва извини на най-почетна Първа съпруга. И Тиен Чо най-смирен слуга. — Поклони се дълбоко, като още си държеше главата. — И Тиен Чо — добави, отваряйки очи и тупайки се по гърдите, за да покаже, че това му е името, в случай че го сбъркам с някой друг смирен слуга.

— Всичко е наред — казах аз. — Радвам се, че се запознахме.

Явно зарадван от това, той се отпусна и се просна по лице пред мен.

— И Тиен Чо слуга на дама — каза той. — Първа съпруга може ходи по смирен слуга, ако иска.

— Ха! Знам те аз. Да ходя по теб, а? Забрави!

Видях проблясък на черно око и той се изкикоти така искрено, че и аз се засмях. Седна отново, приглади вкоравената си от прах черна коса, която стърчеше като бодли на таралеж.

— Да измие крака на Първа съпруга? — предложи, широко ухилен.

— В никакъв случай — отвърнах. — Ако наистина искаш да свършиш нещо полезно, иди кажи на някого да ми донесе закуска. Не, чакай малко — промених си решението аз. — Първо ми кажи къде се запозна с Джейми. Ако нямаш нищо против — добавих от любезност.

Той седна на петите си, главата му се клатеше леко.

— Пристанища. Преди две години. Аз дойде Китай, дълъг път, без храна. Крил се бъчва — обясни той, описа с ръце кръг, за да демонстрира транспортното си средство.

— На гратис?

— Търговски кораб — кимна той. — На пристанище краде храна. Краде бренди нощем, много напива се. Много студено да спи; умре скоро, но Це-ми намерил. — Вирна отново пръст към гърдите си. — Смирен слуга на Це-ми. Смирен слуга на Първа съпруга. — Поклони ми се, като се олюля притеснително, но пак се изправи.

— Изглежда брендито ти е слабото място — казах аз. — Съжалявам, че нямам какво да ти дам за главоболието; не нося никакви лекарства.

— О, не тревожи — увери ме той. — Аз има лечебни топки.

— Много се радвам за теб — казах, като не знаех дали прави нов опит да се добере до краката ми, или просто е още твърде пиян, за да различава частите на човешкото тяло. Вероятно според китайската философия имаше някаква връзка между състоянието на главата и на тестисите? Така или иначе се огледах за нещо, което мога да използвам като оръжие, в случай че покаже намерение да се завре под завивките.

Вместо това той бръкна в торбестия си син копринен ръкав и извади като фокусник малка копринена торбичка. Развърза я и на дланта му изпаднаха две топки. Бяха по-големи от мраморни топчета и по-малки от бейзболни топки; горе-долу колкото тестиси, всъщност. Но много по-твърди и направени от полиран зеленикав камък.

— Лечебни топки — обясни господин Уилъби и ги търколи по дланта си. Те се чукнаха с приятен звук. — Нефрит, от Кантон. Най-хубавите лечебни топки.