Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Какво, няма ли да поздравиш съпругата ми, Иън? — попита Джейми.

— Съпруга? — Иън забрави да гледа настрани и се ококори ужасѐн пред Джейми. — Оженил си се за курва? — изграчи той.

— Аз не бих се изразила точно така — казах. Щом чу гласа ми, Иън се извърна бързо към мен.

— Здравей — казах и му помахах ведро сред завивките. — Много време мина, нали?

Винаги бях смятала, че описанията на хора, видели призрак, са доста преувеличени, но бях принудена да преосмисля това заради реакциите на хората след завръщането ми в миналото. Джейми беше припаднал, а ако косата на Иън не се изправи буквално, той със сигурност изглеждаше изплашен до смърт.

Очите му изскочиха, отвори и затвори уста, изгъргори леко и това сякаш много развесели Джейми.

— Това ще те научи да не мислиш все лошо за мен — рече той с явно задоволство. После съжали потресения си зет, наля му малко бренди и му подаде чашата. — Не съди и няма да бъдеш съден, нали тъй?

Помислих си, че Иън ще разлее брендито по панталоните си, но той успя да вдигне чашата до устата си и да отпие.

— Какво… — попита с насълзени, вперени в мен очи. — Как…?

— Дълга история — казах аз, поглеждайки към Джейми. Той кимна. През последните двайсет и четири часа имахме да мислим за по-важни неща от това как ще обясни появата ми на хората, и при тези обстоятелства аз реших, че обясненията могат да почакат.

— Мисля, че не познавам Младия Иън. Няма ли го? — попитах любезно.

Иън кимна механично, без да откъсва очи от мен.

— Избяга от къщи миналия петък — каза той, звучеше замаян. — Остави бележка, че отивал при чичо си. — Отпи още от брендито, закашля се и примигна няколко пъти, после избърса очи, изправи гръб на стола, вгледан в мен. — Не му е за първи път — добави. Като че ли възвръщаше самообладанието си, като видя, че наистина съм от плът и кръв и явно нямам намерение да стана от леглото, да сложа глава под мишница и да се разхождам около него, какъвто навик имаха призраците в Северна Шотландия.

Джейми седна до мен и хвана ръката ми.

— Не съм виждал Младия Иън, откакто го изпратих у дома с Фъргъс преди шест месеца — каза той. Вече изглеждаше притеснен. — Сигурен ли си, че е казал, че идва при мен?

— Е, не знам да има други чичовци — рече Иън доста кисело. Обърна остатъка от брендито и остави чашата.

— Фъргъс ли? — прекъснах го аз. — Значи той е добре? — Усетих прилив на радост при споменаването на френското сираче, което Джейми навремето наел в Париж като джебчия и после заведе в Шотландия като слуга.

Джейми ме погледна разсеяно.

— О, да, Фъргъс вече е голям, хубавец. Малко променен, разбира се. — Сянка мина по лицето му, но изчезна, когато се усмихна. — Направо ще онемее, като те види, сасенак.

Незаинтересован от Фъргъс, Иън беше станал и крачеше по лъснатите дъски на пода.

— Не е взел кон — каза той. — Не носеше и нищо, заради което да го ограбят. — Извърна се към Джейми. — Ти откъде го доведе тук последния път? Покрай Фърт или прекосихте с лодка?

Джейми се потърка смръщен по брадичката.

— Не аз дойдох да го взема от Лалиброх. С Фъргъс минаха през прохода Карярик и се срещнахме точно над Лох Лаган. После се спуснахме през Струан и Уийм и… а, сега си спомням. Не искахме да минаваме през земите на Кембъл, затова дойдохме от изток и минахме през залива на Донибристъл.

— Мислиш ли, че ще го направи пак? — попита Иън. — Само този път ли знае?

Джейми поклати глава със съмнение.

— Може. Но той знае, че крайбрежието е опасно.

Иън продължи да крачи, стиснал ръце зад гърба си.

— Последния път, когато избяга, го бих, докато не можеше да си стои на краката, камо ли да седне — каза той, клатейки глава. Устните му бяха изопнати и реших, че Младия Иън е доста голямо изпитание за баща си. — Да си помисли човек, че малкият глупак ще си вземе поука, нали?

Джейми изсумтя, но не без съчувствие.

— Нима пердахът някога те е спирал да направиш каквото си наумил?

Иън спря да крачи и седна пак на стола с въздишка.

— Не е — рече честно, — но сигурно е било някакво облекчение за баща ми. — Лицето му се набръчка в неохотна усмивка, когато Джейми се засмя.

— Той ще се справи — рече уверено Джейми. Стана и остави кърпата да падне на пода, когато посегна към панталоните си. — Ще ида да поразпитам за него. Ако е в Единбург, до довечера ще научим нещо.

Иън погледна към мен и стана бързо.

— Ще дойда с теб.

Стори ми се, че по лицето на Джейми преминава сянка, но той кимна и навлече ризата през главата си.