Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Притисна ме към тялото си и ме целуна, дълго и силно. Коленете ми омекнаха, но аз се опитвах да се овладея, като призовах пак горчивината при вида на гневните очи на Лери и гласа ѝ, който още кънтеше пронизителен в ушите ми. Той е мой!

— Това е безумие — казах аз. Гневът опиянява, но махмурлукът след него идва бързо, като череп въртоп. Главата ми се маеше така, че едва пазех равновесие. — Не мога да мисля. Тръгвам си.

Хукнах към вратата, но той ме хвана през кръста и ме дръпна обратно.

Завъртя ме към себе си и пак ме целуна, достатъчно силно, за да усетя вкус на кръв. Не беше от обич или желание, а сляпа страст, решимост да ме притежава. Беше приключил с приказките.

Аз също. Отдръпнах се и го зашлевих силно през лицето, като свих пръсти, за да го издера.

Той се отдръпна с одрана буза, после ме сграбчи за косата, наведе се и отново ме целуна, свирепо, без да обръща внимание на ритниците и ударите, с които го обсипвах.

Ухапа силно долната ми устна и когато отворих уста, за да поема дъх, пъхна език в устата ми, лишавайки ме от дъх и от думи.

Хвърли ме на леглото, където се бяхме смели само преди час, и ме притисна с тежестта си.

Беше много възбуден.

Аз също.

Моя — каза той, без да продума. — Моя!

Борех се с него с огромен гняв, но безуспешно, и тялото ми отвърна: Твоя. Твоя, и дано се продъниш в ада заради това!

Не усетих как разкъса роклята ми, но усетих топлината на тялото му върху голите ми гърди, през тънката риза. Бедрото му се притискаше към моето. Той свали ръка от китката ми, за да отвори панталоните си, и аз веднага го издрах от ухото до гърдите.

Правехме всичко по силите си, за да се избием, подклаждани от гнева заради годините раздяла — аз, задето ме отпрати, той, задето бях заминала, аз — заради Лери, той — заради Франк.

— Кучка! — пъхтеше. — Курва!

— Майната ти! — Зарових ръка в дългата му коса и дръпнах лицето му към мен. Изтърколихме се от леглото и се стоварихме на пода, започнахме да се търкаляме сред проклятия и обиди.

Не чух кога се отворила вратата. Не чух нищо, макар че сигурно е извикала, повече от веднъж. Ослепяла и оглушала, аз не съзнавах друго, освен Джейми, докато отгоре ни не плисна студена вода, внезапна като токов удар. Джейми замръзна. Лицето му пребледня, костите изпъкнаха под кожата.

Аз лежах замаяна, водата капеше от косата му върху гърдите ми. Точно зад него видях Джени. И тя беше пребледняла. Стискаше празна тенджера в ръце.

— Спрете! — каза тя. Очите ѝ се бяха присвили от ужас и гняв. — Как можа, Джейми? Да я нападнеш като див звяр и не те е грижа, че цялата къща те слуша!

Той се надигна бавно и тромаво като мечка. Джени грабна завивката от леглото и я хвърли върху мен.

Джейми разтърси глава като куче, застанал на четири крака, запращаше капки вода във всички посоки. После, много бавно, се изправи и върза панталоните си.

— Как не те е срам? — изпищя тя, скандализирана.

Джейми стоеше и я гледаше, сякаш никога не бе виждал подобно създание и се чуди какво ли може да е. Водата капеше от косата по гърдите му.

Изглеждаше замаян. Затвори очи и през него мина кратка, дълбока тръпка. После, без да каже нищо, се обърна и излезе.

Джени ми помогна да си легна, като цъкаше тихо с език; дали от шок или от загриженост, не знаех. Едва виждах фигурите на прага — сигурно слуги, — но не можех да им обърна много внимание.

— Ще ти намеря нещо да облечеш — прошепна тя, разбуха възглавницата и ме бутна върху нея. — И може би нещо за пиене. Добре ли си?

— Къде е Джейми?

Погледна ме за миг, съчувствието беше примесено с искра на любопитство.

— Не се страхувай; няма да го пусна пак тук. — Говореше твърдо, после стисна здраво устни и се смръщи, докато ме завиваше. — Как можа да направи такова нещо!

— Не беше виновен той… не е това. — Прокарах ръка през оплетената си коса. — Всъщност… аз съм виновна. И двамата. Той… аз… — оставих ръката си да падне безсилно, не можех да обясня. Бях натъртена и разтърсена, устните ми бяха подути.

— Ясно — каза Джени, изгледа ме дълго и преценяващо и аз си помислих, че може би наистина ѝ е ясно.

Не исках да говоря за случилото се и тя като че ли усети това, защото помълча малко, после прошепна някакви нареждания на някого в коридора и тръгна из стаята да оправи мебелите и да разтреби. Видях как спира за миг, когато видя дупките по тоалетката, после се наведе да събере по-големите парчета от счупената кана.