Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

— Искам го. — И още го исках и нищо не можеше да застане между нас.

Той ме погледна; усетих тежестта на погледа му, тъмносин и нежен в морския изгрев.

— За какво си мислиш, мо крид ? — попита тихо.

Аз примигнах, за да прогоня сълзите, и му се усмихнах. Ръцете му бяха големи и топли върху моите.

— Онова, което ти казах три пъти, е истина — отвърнах. Застанах на пръсти и го целунах точно когато моряците започнаха да ликуват.

Гуаното на прилепите е слузесто черно-зелено, когато е прясно, и кафяво и леко, когато изсъхне. И в двете си състояния излъчва лютяща на очите смрад на мускус, амоняк и гнило.

— Десет тона — отвърна Джейми задавено. Стояхме на горната палуба и гледахме как робите бутат ръчни колички със смърдящото вещество по трапа и през отворения люк на трюма на кърмата.

Малки частици изсушено гуано хвърчаха от количките изпълваха въздуха около нас с измамно красив златен облак, който блещукаше на следобедното слънце. Телата на мъжете бяха покрити с този прах; струйки пот извайваха тъмни канали в прахта на голите им гърди и по лицата им постоянно се стичаха сълзи, затова бяха на златно-черни ивици като екзотични зебри.

Джейми попи сълзящите си очи, когато вятърът се обърна леко към нас.

— Знаеш ли какво е влачене на кила, сасенак?

— Не, но ако смяташ да го приложиш на Фъргъс, аз съм съгласна. Колко има до Ямайка? — Фъргъс се бе заел да разузнае на пазара на Кингс Стрийт в Бриджтаун и той беше уредил първия товар на „Артемида“ — десет кубични тона гуано от прилепи от Барбадос за Ямайка, за да се използва като тор в захарната плантация на някой си господин Грей, плантатор.

Самият Фъргъс доста смутено надзираваше товаренето на огромните блокове сушено гуано, които бяха изсипвани от количките и подавани от ръка на ръка към трюма. Марсали, която винаги бе до него, в този случай се беше оттеглила чак на надстройката на носа и седеше на бъчва, пълна с портокали — закрила лицето си с хубавия шал, който ѝ беше донесъл от пазара.

— Нали уж сме търговци? — беше попитал Фъргъс. — Имаме празен трюм за пълнене. Освен това — добави логично той — мосю Грей ще ни плати повече от добре.

— Колко далеч ли, сасенак? — Джейми присви очи към хоризонта, сякаш се надяваше да зърне земя сред проблясващите вълни. Магическите игли на господин Уилъби му помагаха, но той не се подлагаше с ентусиазъм на процедурата. — Три или четири дни, така казва Уорън — призна с въздишка, — и ако времето се задържи.

— Може би в морето миризмата няма да е така силна — предположих аз.

— О, да, милейди — увери ме Фъргъс, който минаваше покрай нас. — Собственикът казва, че вонята значително отслабва, щом сухият материал бъде изваден от пещерите, където се трупа. — Скочи на въжетата и запълзя нагоре като маймунка въпреки куката. Стигна до горната рейка и върза червената кърпа, която бе знак за моряците на брега да се качат на борда. Плъзна се надолу, спря да каже нещо грубо на Пин Ан, който стоеше на най-долната рейка, и надзираваше със зоркия си жълт поглед товаренето.

— Фъргъс май показва доста собственически интерес към товара — казах аз.

— Аха, той е партньор — отвърна Джейми. — Казах му, че щом ще храни жена, трябва да помисли как ще го прави. И тъй като сигурно ще мине доста време, докато подновим печатарския бизнес, той трябва да се хване с каквото може. С Марсали ще получат половината печалба от този товар — срещу зестрата, която съм ѝ обещал — добави лукаво и аз се засмях.

— Знаеш ли, много ми се ще да прочета писмата, които тя изпраща на майка си. Първо Фъргъс, после отец Фогдън и Мамасита, а сега и зестра от десет тона лайна на прилепи.

— Няма да мога да стъпя повече в Шотландия, след като Лери ги прочете — усмихна се Джейми. — А ти мислила ли си какво ще правиш с новата си придобивка?

— Не ми напомняй — казах малко мрачно. — Къде е той?

— Някъде долу — каза Джейми, но бе разсеян от приближаващ се по кея мъж. — Мърфи го нахрани и Инес ще му намери място. Извинявай, сасенак; мисля, че търсят мен. — Тръгна по трапа, като пъргаво избягваше робите, които караха количките с гуано.

Гледах с интерес как поздрави мъжа, висок човек, облечен като богат плантатор, с обветрено червено лице, което говореше, че е прекарал много години на островите. Той протегна ръка и Джейми я стисна здраво. Джейми каза нещо, мъжът отговори и предпазливото му изражение веднага стана сърдечно.