Луи Ламур - Сребърният каньон

И в този момент съзрях конниците. Един поглед само ми беше достатъчен да разбера как се бяха развили събитията в мое отсъствие.

Каквото и да беше станало в Ту-Бар, тези мъже не се връщаха като победители. Бяха деветима, двама превързани, единият на лицето си, а другият носеше ръката си на превръзка. В седлото на един от конете беше проснат мъж, чиито крайници се поклащаха безсилно от двете страни на коня.

Вдигнах пушката и ги изчаках да се приближат до хълма и до къщата. После прикладих оръжието до рамото си и изстрелях три пъти едно след друго с възможно най-голямата бързина.

Кон изцвили рязко и подскочи във въздуха, като разпръсна групата. Един от ездачите сграбчи крака си, загуби равновесие и падна, като кракът му остана закачен за стремето. Конят му препуска петдесетина метра и чак тогава спря.

Всички се втурнаха да дирят прикритие, кой зад хамбара, друг зад къщата, а трети зад бараката, където спяха работниците.

Изпратих два куршума в стената на хамбара, после се извъртях и стрелях в пантите на кухненската врата. Два в долните, и два в горните панти. Спрях за малко и презаредих.

Вратата си остана мястото, но аз бях сигурен, че изстрелите ми бяха попаднали в целта си. Изместих малко прицела встрани и разбих едни прозорец, като се целех точно над ръба на перваза, където можеше всеки момент да се покаже нечия глава. После вдигнах пушката и разбих още един прозорец, като рязко извих дулото да посвия крилцата на един амбициозен кравар който се опитваше да ме простреля иззад вратата на хамбара.

Отново се прицелих над горната панта и полека обрах мекия спусък, като дръпнах накрая. Пушката изведнъж оживя в ръцете ми и вратата се люшна настрани. Бързо свалих прицела върху долната панта и я избих с още два изстрела.

Имах чудесна позиция. Лежах сред скали и храсталаци върху една тумбичка, откъдето покривах целия двор на ранчото, задната част на къщата и всеки инч от откритото пространство около бараката за спане на работниците. Никой от мъжете там не можеше да измъкне и да побягне към храсталака без да се изложи на изстрелите ми. Всички сгради на ранчото бяха обособени една от друга, така че нямаше никакви допълнителни прикрития.

Вратата вече беше паднала и аз отправих още два куршума през отвора, чух сподавения на вик на един от мъжете укриващи се вътре, после стрелях пак, като избих още от останалото стъкло на прозореца. Макара и да имах още патрони в пушката, използвах паузата за да я заредя магазина докрая.

Минаха няколко минути. Оставих пушката на земята до мен и си запалих цигара. Припълзях на ново и още по-удобно място, след което зачаках. Разнесоха се два изстрела от къщата, които се опитваха да открият местонахождението ми.

Изведнъж от хамбара се стрелна един мъж и хукна към обкованата с дъски водопойка. Оставих го да си потича и след като се скри зад нея, изстрелях два куршума над главата му; водата се изля от разбитите дъски и го обля целия. Следващият ми куршум се заби в пръста до главата му, когато направи опит да се раздвижи.

Изчаках малко и видях как дулото на пушката му се подаде навън. Позицията му сега беше малко по-добра, но той очевидно се мъчеше да се добере до ъгъла на корала от който би могъл да ме нападне във фланг. Пушката му беше подпряна върху ъгловия стълб в края на водопойката. Прицелих се внимателно в ръба на стълба точно над дулото и стрелях.

Пушката падна и мъжът се просна до нея, дали беше мъртъв или само засегнат от изстрела не разбрах, но повече опити да се прибяга от къщата или хамбара повече нямаше.

Следобедът мудно напредваше. Беше време да се размърдам, но аз изчаквах, исках да видя какво щеше да стане когато запалеха огъня да си сварят кафе.

По едно време им напомних, че още не съм си тръгнал, като изстрелях един куршум през вратата.

Пропълзях обратно до дисагите на коня си и измъкнах парче пастърма и манерката от седлото. После се върнах и се разположих отново на старото си място.

Едва привечер забелязах една струйка дим да се процежда през комина. Изхилих се от предвкусваното зрелище и зачаках. Не разполагах с много време. Здрачеше ли се и повече нямаше да мога да ги задържам по местата им, а позицията ми бързо щеше да стане опасна.

Димът през комина се усилваше. Възседнах коня, пъхнах манерката на мястото й и приготвих коня за рязък старт. Изстрелях още един куршум през вратата на хамбара, за да им напомня, че още не съм си тръгнал.

Пушекът се усили и след миг в къщата се разнесе експлозия.