Луи Ламур - Сребърният каньон

Някакъв младо миньор с навъсено лице спря пред мен. От погледа му ясно личеше, че само търси кавгата, а аз не исках неприятности с никого.

— Ставаш ли за нещо без тия пищови, приятел? — подхвърли ми той.

Ухилих му се.

— какво да ти кажа, авер, веднъж или два пъти ми се наложи да ги сваля. Няколко пъти извадих късмет… но последния път ми натриха здравата ушите.

Той се изкикоти и враждебността изчезна от погледа му.

— Ще пийнеш ли нещо?

— Давай!

След малко упорито настояваше да ме почерпи още едно, но за късмет в този момент в салона шумно нахлу група негови приятели. Внимателно се отдръпнах от бара докато те окупираха заведението и се загубих в тълпата. Излязох отвън и тръгнах по улицата.

Завих покрай магазина на Лаудър, подминах една улична лампа на ъгъла и за миг останах очертан силует на фона й. Откъм сянката пламна изстрел. Нещо прониза ръкава ми и в същия миг изрева и моят револвер; втурнах се напред към мястото, откъдето беше прозвучал изстрелът.

Някакъв мъж изскочи от тъмнината покрай магазина и побягна олюлявайки се към уличката зад него. Затичах подир него с револвер в ръка.

Той се подхлъзна, залитна и рухна на колене, после се изправи и се хвърли напред, като залиташе, падаше и пак се изправяше. С трясък се сблъска в оградата на корала и после падна, претъркулвайки се. Явно дори и не беше видял препятствието.

Той се подпря на ръце и се опита да се изправи, после се подхлъзна, падна и замря неподвижен. Светлината от един прозорец освети лицето му. Беше Лайъл.

Предницата на ризата му беше обляна в кръв, а лицето му бе придобило зашеметено изражение. Изви очи към мен и се опита да проговори. Бях го ранил много тежко.

— Проклет да си… пропуснах.

— А аз — не.

Той се втренчи в мен и аз понечих да се отдалеча.

— Ще повикам доктор. Видях една фирма нагоре по улицата.

Той ме сграбчи за ръкава.

— Не отивай… няма смисъл. Не искам… да умирам сам.

— Ти беше в бандата на онези които убиха Бол.

— Не! — Той ме сграбчи за ризата. — Не, не бях! Той… той беше добър старец.

— А Морган Парк? Той не беше ли там?

Той извърна поглед от мен.

— Защо да е бил там? Това… не беше негова работа.

Вече дишаше дрезгаво. На улицата бяха излезли мъже които оживено спореха. Опитваха се да разберат откъде бяха дошли изстрелите.

Само след минута и някой можеше да му хрумне на надзърне и в малката уличка.

— Защо се среща с Букър? Какво общо има с тая работа Сам Слейд?

По чакъла захрустяха приближаващи се стъпки. Това беше самотен мъж който идваше от противоположната посока и носеше фенер.

— Извикайте доктор, моля ви. Този човек е тежко ранен.

Той остави фенера на земята и затича. Взех фенера и започнах да откривам раната.

— Няма смисъл — запротестира Лайъл, — добре ме улучи. — Той ме изгледа с трескавия поглед с няма молба да му повярвам. — Никога до този момент не бях стрелял от засада.

Разхлабих колана му и разкопчах дрехите му. Той дишаше дрезгаво, а очите му се бяха втренчили в мрака.

— Бандата на Слейд се канят да убият Канавал.

— А аз?

— На теб ти е хвърлил мерника Парк.

— Какво още иска той? Ранчото ли?

Дъхът му излизаше бавно и тежко. Чувах мъжете в мрака да се приближават.

— Той… иска пари.

Докторът дотича бързо. Във вълнението си се отдръпнах, после се извърнах и се отдалечих в мрака. Ако имаше човек посветен в плановете на Парк, това можеше да бъде само Букър, а аз имах представа как да се вмъкна в кантората на Букър.

Спрях и се огледах назад. Около Лайъл се бяха събрали доста мъже. Чух някой да извика да запазят тишина и после го запита кой го е прострелял. Не чух нищо, дори и да му беше отговорил. Или вече бе изпаднал в безсъзнание, или пък не искаше да каже. Скрит в мрака обмислих ситуацията.

Пътешествието ми би имало смисъл само ако изпратех съобщението, но аз вече бях научил нещо за предстоящите планове на Морган Парк.

Но защо… защо?

Той искаше да се отърве от Канавал. Това можеше да означава единствено, че стрелецът от Бокс М стоеше между него и целта му.

Това би могло да означава, че крайната му цел беше Бокс М. Дали не беше Мойра? Или имаше и нещо зад нея?

Но Парк явно ухажваше Мойра с явното одобрение на Макларън… защо му беше тогава да премахва Канавал?

Освен тогава да имаше и още нещо, нещо, което той да желаеше повече от всичко друго. Защото даже и да се оженеше за Мойра, Макларън пак щеше да притежава ранчото. Но ако Макларън бъдеше убит…? Впрочем нали Лайъл беше споменал, че онова, което искал морган Парк, били парите.