СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

APULAZ 3

На следващата сутрин Отила се събуди от сърцето на разкъсващите се изтривалки на бригадира затворници, състоящ се от: Топи – като бригадир, Идот – не мерен състезател и баба Клавка – звездни екипи.

– Къде хвърлихте дъската, глупако? – Oral Idot, пробивайки крака с пирон.

– И какво, ровиш на топки? Тя виси на крака ви! – Жаба ходатайства за дамата, която се смее.

– правиш, медузи, умираш. – отговори Идот на стареца, – а ти, старата жена, пак ще хвърлиш дъската с ноктите, ще я сложа в задника.

– Вижте, не се занимавайте с карамфили, особено на Жабин! – басът изръмжа без баба Клава.

– Значи, осъдени, че крещим, но няма бой? – попита Отила, усмихвайки се умно, който излезе на верандата.

– Да, този глупак разпиля старите дъски и аз убодих крака си. – Идот отиде по-скромно.

– Внимателна нужда. Тук и децата ми ходят.

– И какво, Сара вече ходи? – зарадва се баба Клавка. – и как протича бременността й? все още не сте родили?

– За съжаление, това върви само насън. – собственикът беше депресиран и веднага бе разтревожен заради думата «бременна». – Какво каза?

– Извинете, моля, но радост ли е?! – скромно се извини старата жена.

– Хайде, вече подадох оставка. Тя е под наблюдението на д-р Смертиев, професор от Санкт Петербург. «Но не разбирам…» и Отила се откъсна навреме.

– От кого е бременна? – избухна старицата.

– Как знаете за бременността? – попита бъг.

– Значи цялото село знае и знае от кого. – уверено каза бабата.

– И от кого? – попита Жабата и откъсна дъската от стената.

– Значи не сте с вкус или какво? – изненада се бабата.

– Така че не казвай Томи, кажи името, сестра, име, отговорил старецът.

– Значи синът ти, Иззи. – Със сигурност старата жена докладва с глас.

– Ами сега, глупости на себе си, шега! – за плешивия Идот.

– А вие като цяло мълчите, жертвата на аборт. – бабата дойде над хлапето.

– Тихо! – Бедът беше шокиран. – защо ти, баба Клавка, взе това? Кой ви каза тази ерес? – Отила стана тъп и потъмнял, тъй като беше тъмнокож.

Клавиатурата се задръсти и започна да изглежда по-зле, двадесет години по-стара от своите седемдесет години.

– Е, така мисля, – клавирирах Клавиатурата и промени изражението на лицето си и започна да прилича на тринадесетгодишно момиче, което се погледна в огледалото, след като загуби съвест. Кожата й беше издърпана и нейната реалност беше разкрита само от беззъба уста, където само един стърчащ черен като въглища, зъб и пънове, които не са завършени от кариес. – От всички мъжки само Изя я посети… а ти? – задуши се бабата. – но ти си нейният баща! Мисля, че е така.

– В тоалетната ще помислиш, но ето, хайде, Паша. – Idot пристигна, – Какво караш човек в боя? Искате ли да влезете по телевизията? Sensation! Брат изнасилил сестра и се родил хуманоид? Да, скоро ще умрете, отколкото някой да му обърне внимание.

– Или може би сте му баща? – злобно с баба Клавка.

– Кой, областният офицер, или какво? Караш, стара жена. – и Идот хвърли в него намерено парче оборски тор.

– Че сте изгонили гъските. Това според мен е за ембриона на Сара, а не за майката на дървеници. – обясни бабата.

– Първо, не ембрион, а ембрион. Ембрионът е в безмозъчно същество. И човек има ембрион. Трябваше да се учи в училище … – Жаба обяви и хвърли поглед на Идот.

– И второ? – припомни си бабата.

– И второ.. – и старецът насочи очи към Клоп, но това не беше никъде. – И къде е Bedbug? – попита той Клавиатурата.

– Просто бях тук. – сви рамене бабата.

– Да, изхвърли. Кой е доволен, когато говорят за теб. Какво има: второ? – попита Идот.

– Така е. Ооо?! – Нещо изненада Жабата. – Намерих дупка в стената.

– Къде? – попита Идот и отиде при Жабата дълбоко в плевнята.

В стената имаше дупка, която приличаше на кладенец. Всички в сажди и куршуми.

– Да, това е стара печка… Или може би съкровището е погребано в нея? – зарадва се старицата и предположи оригиналния си вид на възрастта си. Жабата пъхна ръка в дупката.

– Или капан от плъхове. Хехе. – прикова Идот.

– Не се страхувам от смъртта. -И Жабата заби ръката си в лакътя дълбоко.

Изведнъж нещо започна да шумоли.

– Аааааа!!! – изкрещя старецът и се опита да издърпа ръката си.

– Какво,.. капан? – бабата се качи вътре. Изпъкнали очи за жаба. Ръката е заседнала. Потта изтече от челото на Тоад и бушуващите му очи бяха като удавник в последните две минути.

След миг ръката отново вибрира, дотолкова, че бузите на жабата му трепнаха и той изведнъж издърпа ръката си. Суха мумия на мъртва усмихната котка беше закрепена в четката.