СтаВл Зосимов Премудрословски - Луд детектив. Забавен детектив

– И тогава ще унищожим този никъл.

– Това законно ли е? Sneezy

– Какво?

– Е, за глигана, apchi.

– Обиждате се, всичко това ще бъде включено в доклада, като бонус на официалното куче Полкан, за залавянето на Idot and Toad.

– Но аз, apchi, кой ги хвана?

– Ти, но все пак ми дължиш, помниш ли?

– Да, apchi, спомням си.. Нека има Полкан.

– … И ще изпратим доклада по интернет на Маршал.

– Виждали ли сте някога маршал, апчи. – Артун забави лъжицата.

– Не. Въпреки че веднъж работех като негов адютант.

– И така, кой подписа документите? – Артун посегна към херинга и ръкав докосна мазния слой борш. На вратата му има прозорец, като в касов апарат: има тайни книжа и хъркане, на които, казвам ви тайна, плювам повече от веднъж.

– И той не знаеше? Sneezy.

– Ако той не разпозна, тогава нямаше да съм тук.

– Не разбирам, ти си живял там като сирене в масло, защо трябваше да плюеш?

– В тази страна плюенето е обида, а в моята родина е знак за поздрав и любов, като целувка. В края на краищата, когато се целувате, вие смучете сливането на партньора си. И това е целувка в далечината… Никой не видя лицето му. Е, о, добре, Яж и отиди да гледаш стотинката.

– А вие? Sneezy.

– И ще мисля. Ако какво?!.. – прозя се Клоп. Под жинката съм.

– В спалнята?

– В тоалетната, овен, разбира се. По-добре ги затворете в гаража. Оттам все още няма да излязат до сутринта.

– А колата? Sneezy.

– Каква кола?

– Е, тъй като гаража, apchi, значи има ли кола?

– Имаше веднъж, по-точно – мотоциклет. Изя се счупи, сега само смачкано парче метал, лежащо наоколо….

– Е, аз отидох, шефе?! Sneezy.

На сутринта дойде старата Жаба и, като получи инструкции, отиде да почисти обора. В плевнята дълго време ръката на майстора не се прилагаше и всичко там беше покрито с лайна. Отила, както обикновено, седна да подравни ноктите. Искам да отбележа, че всички детективи имат хоби, което ги кара да мислят: Холмс има цигулка, Поаро се доверява на сивите си клетки без намеса, агент Кей има пай, а Клоп има изправени нокти. И когато свършиха, той ще ги закара и ще ги разкъса обратно, за да ги изправи отново и в същото време да почувства бръмчене на мисълта.

Бейл, бали, бали, бали. И така час след час, ден след ден, година след година и… Изведнъж от плевнята се появи гадно лице на Жабата и се загледа, усмихвайки се на полицая.

– Какво искаш, воня? – попита Отила.

– Мога ли да пуша, шефе? – попита несигурно старецът.

– Какво, смърди?

– Не е точната дума. Вие, поход, се обърнахте около гнило трупче на динозавър?

– Не, просто го щракнах и пуснах малкия гълъб, който сам по себе си не оксигенира.

– Добре, пушек.

Старецът излезе и извади цигара.

– Чакай!

– Какво, шефе?

– Просто оставете задника си в хамбара.

– Хехе, шегата разбра. – Клякам до хамбара и исках да запаля цигара…

– … Кант, или какво? – Бъг бъг.

– Не, шефе, просто Беломор.

– Хайде тук.

Старецът протегна цигара. Отила го взе и го запали. Цигарата беше чиста, без добавки.

– На, пуши. – Даде Ottil на жабата за цигари.

– А вие дълго време при нас?

– Аз съм тук от шест години и мисля завинаги. Примирих се. Той плю на кариерата си. Търговия за този прекрасен свят, от който носи тор и лайна… По дяволите. Накратко, от какво вече съм уморен?

– Не, когато живеех тук до последния път, когато служех, районните полицаи се сменяха като ръкавици.

– И защо?

– Причините бяха различни: пиеха твърде много, след което се откраднаха премерено.

– Е, не ме заплашва. Аз съм вписан сред началниците си като непиещ и продавач. Кажете ми нещо, мога ли да завърша изграждането на плевня преди есента?

Старецът огледа сградата, която беше наполовина от тухла. Срутилите се пролуки в стените бяха залепени: или изгнил шперплат, и покривен материал, и чували.

– Можеш. Само всичко това трябва да бъде заменено. Да, и стените ви са остарели.

– И на колко години са?

– Ох! Шефе, да, доколкото си спомням, тази сграда стоеше. Тук беше двор на някой търговец. В революцията, казват те, хванали беглец от грубите пера и се озовали с цялото семейство там.

– Къде?

– Какво, къде?

– Е, готово.

– А, така че тук в плевнята. И тогава това беше склад, а след войната – крепост.

– Забавление Можете ли да го направите? Разбира се, не разглобявайте докрай. Мелниците все още са силни, те също са каменни. Просто ги довърши.

– За фин часовник няма да работи. Освен това ви е необходим помощник, а не един, поне двама. И, разбира се, аванс, тогава ще има стимул.