Разстоянието до Бирс Нимруд е около три часа. През това време срещнахме само няколко самотни бродници. Когато пристигнахме там, слънцето залязваше и ние спряхме в подножието на руините при мястото, където навремето бяхме установили нашия бивак. Наоколо не се мяркаше никакъв човек. Можехме да оставим конете без надзор и се качихме на височината на кулата, за да хвърлим един поглед на обширното поле развалини. Тук горе се намирахме на едно от най-прочутите места в историята на религията и света!
Както предишния път си спомних думите на Светото писание:
«И рекоха: Елате, да си съградим град и стълб, на който върхът да стига до небето; и да си придобием име…» [162] Библия, Битие, 11; 4 — б. пр.
Градът бил построен и наречен Вавилон [163] Вавилон — Смешение — б. пр.
.
Името още е налице, но къде е градът и къде е кулата? Развалини и нищо освен развалини далеч навред, а там, където кулата е трябвало да достигне небето, аз стоях за втори път и си припомних словата:
«Където Господ не строи къщата, там майсторите работят напусто, а ако Господ не закриля града, то пазачите бдят напусто!»
Разтърсен от гледката на могъщите руини, аз се сетих колко често съм чел предсказанието на Иеремия, което бе прозвучало като ека от тръбите над осъдената от Бога Сенаар! Край водите на Вавилон, по бреговете на Ефрат и покрай езерата и каналите седели безотечествените синове на Авраам. Техните лири, китари и арфи висели нямо по върбите, а сълзите им се стичали в знак на покаяние за техните грехове. И ако понякога прозвънтявала някоя арфа, то прозвучавал от нея копнежът по града (Йерусалим), който подслонявал храма на Йехова, а завършекът на жалните пения бил: «Издигам аз очи към планините, откъдето ще дойде помощта.» И Господ се вслушал в тези молитви. Разнесъл се мощният глас на Иеромияхус от Анатот, когото ние наричаме Иеремия, и плачещият народ чул неговите думи:
«Това е словото на Господа срещу Вавилон и страната на халдейците: От север ще възлезе един народ, който ще направи земята ви пуста; лък и копие ще държи и е жесток и немилостив; гласът му звучи като море. Бягайте изсред Вавилон, та отървете всеки душата си; защото иде глас на бран в земята и голямо съкрушение! Така говори Господ Саваот: Ето, аз ще накажа Вавилонския цар; опълчете се против Вавилон отвред! Лелекайте за него; паднаха основанията му, съсипаха се стените му. Възлезте срещу него! Отворете житниците му, заколете всичките му телци; разположете стан против него наоколо, из него никой да се не отърве! Защото се възгордя против Господа; затова младите му ще паднат и стъгдите му и всичките му ратници ще загинат в онзи ден. Меч ще дойде връх Вавилон и връх големците му, връх мъдрите му и юнаците му, връх конете им и връх колесниците им, и връх всичките смесени люде, които са всред него. Както разори Бог Содом и Гомор, така и Вавилон ще бъде на грамади, а селенията му ще станат земя пустинна необитаема!» [164] Библия, Иеремия, 50, 51 — б. пр.
И как ужасно се е изпълнило словото на пророка! С 600 000 бранници-пешаци, 120 000 конници и 1000 бойни колесници, още безчет хиляди камилски ездачи идва Кир и покорява града въпреки укрепеното му положение и въпреки че бил запасен с провизии за двайсет години. По-късно Дарий Христаспис отрежда да съборят стените му, а Ксеркс ограбва всички негови съкровища. Дори Александър Велики не можал да възпре съдбата на града. Не минало много и по заградената от зидове част на града засели жита, после партиските царе ползвали Вавилон като ловен парк. От владичеството на арабите името Вавилон съвсем изчезнало от историята, а днес не може да се види нищо повече от едно обширно поле изветрели тухли, в което дори острото око на изследователя мъчно се ориентира.
Така си отминава светът с цялото великолепие и само Божието слово остава вечно!
Слънцето вече залязваше и ние се запътихме надолу към конете, за да проснем застилките за спане. При това достигнахме издатъка на колосални развалини, откъдето забелязахме нещо, което горе ни се беше изплъзнало. Тук имаше един древен канал, който през лятото навярно пресъхваше, ала сега бе пълен с вода. Той водеше към Бирс Нимруд, но не го достигаше, а свършваше на може би четвърт час път от него. Трябва да се намираше във връзка с него и ние видяхме по водата да се движат няколко плавателни съда.
— Кои ли може да са, сихди? — попита Халеф.
— Това и аз знам толкова малко като теб — отвърнах. — Вероятно може да ни е безразлично, ние не знаем каква посока следват тези съдове. Нека ги огледаме.
Читать дальше