Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Ще те спомена, а и още в Багдад ще те препоръчам.

— Вярвам ти. Ела значи насам!

Той ме взе под ръка и ме отведе настрани. После ми зашепна в ухото:

— Мисля, че работата със санджаки не стои така, както трябва да бъде. Аз чух през вратата строгия глас на дженерал а, а когато влязох сетне вътре, лицето на санджаки беше така объркано, че си мисля — нещо лошо има срещу него. Откак пристигна дженералът, той не е издал нито една-едничка заповед, което означава, че няма право повече да разпорежда. По тая причина мисля, че ще говорите не с него, а с пратеника на султана.

— Това може само да ми е приятно. Хайде, докладвай за нас!

— Не мога. Имам право да давам достъп само на лица, които са повикани. С вас ще направя изключение само заради твоя доклад, за което вероятно ще получа строго мъмрене. Не бива да съобщя за вас, но пък няма да съм виновен, ако се отдалеча за миг от вратата и вие влезете.

— Къде е тази врата?

— Вървете надясно там горе по стълбите и ще я видите право насреща ви. В първото помещение се намира моят караул, който ще ви отпрати. Как ще се държите вие, си е ваша работа. Следващата одая е тази, в която трябва да влезете. Сега аз се отдалечавам, защото не бива нищо да знам.

Амуд Махули тръгна вън по двора, а аз изкачих стълбището и отворих указаната врата. Там имаше един онбаши с петима войници. Той пристъпи към нас, за да ни препречи пътя. Аз го бутнах настрана с едно строго «Рух мин хаун!» [250] Рум мин хаун! — Разкарай се! — б. а. , което така го слиса, че докато се осъзнае, ние вече стояхме в следващата стая.

На миндерлъка седяха няколко цивилни служители, на известно разстояние от тях — неколцина офицери, а от другата страна санджаки — сам, изолиран от тях, без чибук и сломен. Като видя кои бяха новодошлите, той скочи, завтече се зад нас до вратата, разпери широко ръце, за да направи излизането ни невъзможно, и извика:

— Ето го избягалият хаймана, ето го пак! Хванете го! Дръжте го да не може пак да се измъкне!

Другите се надигнаха бързо от местата си и ни зяпнаха с всички признаци на изненада. Аз се обърнах към санджаки и му казах спокойно:

— Не се вълнувай! На нас и през ум не ни минава да напуснем тази стая, преди да сме постигнали целта си. Ние бързахме да дойдем, за да говорим с теб. Надявам се, имаш време?

— Време? Да, за теб имам време, прекалено много време, но само за да наредя да те вържат и тикнат в кауша!

— Дотам навярно няма да се стигне, защото не на нас, а на други хора е мястото в кауша. Вчера ти извърши една непростима грешка, която щеше да те докара до лоши последици, ако не бяхме дошли сега да ти дадем възможност да я оправиш. Така че очаквам благодарност от твоя страна!

— Благодарност? — изсмя се онзи високо и подигравателно. — Да, това ще е благодарността на бастонадата, която ще ти въздам! Престъпна паплач като вас трябва…

В този момент завесата на вратата се отметна. Появи се един офицер в турска генералска униформа и попита строго укорително:

— Що за крясъци и гюрюлтия в моя близост? По такъв начин ли почитате помощника на султана, че…

Не продължи по-нататък. Погледът му беше паднал върху мен и тутакси сериозният израз на лицето отстъпи място на радушна усмивка. Санджаки не го забеляза, а вметна бързо:

— Хазретиниз [251] хазретиниз — твое височество — б. а. , тук стои един опасен престъпник, който избяга от мен. Той е контрабандист, разбойник и убиец и веднага трябва да бъде хванат!

Генералът го погледна презрително.

— Аз веднага ще го хвана, и то за ръката.

Той дойде при мен, улови ръката ми, разтърси я сърдечно и ме поздрави на немски:

— Каква радост да ви видя толкова непредвидено тук! Не съм изненадан, наистина, защото преди малко чух, че се намирате из този край, и бях решил да ви потърся и навестя.

— Ако екселенц не е изненадан, то толкова повече съм аз — отговорих. — Не можех и да подозирам, че се намирате в Ирак Араби, още по-малко, че може да сте тук, в Хиле. Виждам, че за неочаквано късо време сте прескочили «полковника». Приемете моите поздравления, хер генерал!

— Благодаря! Бях избран ненадейно да отпътувам по една спорна работа до Хиле и снабден с необходимите пълномощия да изненадам и разпитам тукашния санджаки.

— Я гледай! Някакво подозрение ли си е навлякъл?

— Не се касае само до подозрения, удаде ми се да получа в ръката си доказателства срещу него. Знаете, че шах Насир-ед-Дин се стреми към притежание на Багдад. Преди няколко години той се възползва от затрудненото положение на Турция да си го поиска обратно, но се натъкна на неочаквана съпротива. Сега има признаци, че преследва намеренията си по друг начин, и тъкмо тук се е забъркал местният санджаки. Не съм проучил още всичко, но още отсега знам, че му предстои най-напред снемане от длъжност, а после и още по-голямо наказание. Той също с вас и добрия Халеф се е отнесъл по начин, който изисква нещо повече от порицание.