Карл Май - Край развалините на Вавилон

Обърнах се и заслизах по купчината развалини. Тогава зад мен се чу едно туп! и забулен в облак прах камерхерът се плъзна по гръб край мен с викове:

— Стой, стой! Вземи ме със себе си, вземи ме! Категорично няма да остана тук!

— Не, няма да те взема, та ти си вече пред мен! — отговорих ухилено, докато се спусках след него.

Когато го настигнах, той се беше изправил, изтупа с разтреперани крайници одеждата си от прахоляка и захленчи:

— Беше ужасен скок, с главата надолу! Никога няма да се осмеля на такова нещо! Ти можеше все пак да ме подемеш отдолу! Чувствам всяка частица от тялото си, все едно съм получил бастонадата!

— Бъди радостен, че не се наложи да заплатиш свободата си по-скъпо отколкото само с това чувство! Добър ездач ли си?

— Никой не може да го оспори!

— Това е добре, защото ще яздим до Хиле.

— За тая цел се искат коне!

— Имам ги. Скрити са наблизо. До един час трябва да сме в града.

— Но на човек обикновено са му нужни три часа! Защо да бързаме?

— Защото дълго преди разсъмване трябва да сме отново тук.

— Отново тук? Казвам ти, няма сила на земята, която да ме докара пак тук!

— По този въпрос ще говорим по-късно. Сега напред!

— Какво искаш да правиш посред нощ в Хиле?

— Ще отидем да доведем войска и ще пленим Сефира и всичките му мошеници.

— Слава на Аллах! Тази мисъл е отлична! Щом ще има войници, то и аз ще яздя с тях.

— Хайде тогава!

Слязохме напълно. Когато оставихме развалините зад себе си, спрях и се заслушах. Нищо не се виждаше и чуваше. Насочихме се надясно и след пет минути достигнахме мястото, където стояха животните. Тук изтупахме, доколкото можеше, тухления прах от дрехите си. Аз си взех моите оръжия, дадох на персиеца тези на хаджията и после възседнахме, за да напуснем до скорошна среща древния Бирс Нимруд.

Тъй като познавах пътя, можехме да рискуваме въпреки тъмнината да яздим в галоп, защото нямаше време за губене.

Най-напред се насочих към пътя, водещ от Хиле към Кефил, а когато го достигнахме, подвикнах на конете едно одобрително «Кавем!» [246] Кавем! — Бързо! — б. а. , след което полетяхме в плавен бяг по равния, безпрепятствен терен. Камерхерът действително се прояви като добър ездач, така че бързо напредвахме. Само на два пъти позволих на конете да забавят ход и ето защо още преди да е изминал един час, видяхме пред нас да се появяват първите постройки на Хиле.

Понеже знаех сериала [247] сериал — палат — б. а. на санджаки, не ми беше трудно да го намеря в тъмата. Смятах, че заради нощния час ще трябва да хлопам на портата. Тя обаче стоеше широко отворена, а когато влязохме в двора, видях, че входът към жилището на служителя беше осветен. Насочихме се натам и слязохме. Пред вратата имаше двоен пост, какъвто през деня не бях видял.

— Санджаки буден ли е? — попитах.

— Да — отвърна единият войник.

— Трябва веднага да влезем при него. Дръжте конете ни!

— Нямаме право да пускаме никого.

— Защо?

— Един офицер, пратеник на падишаха — Аллах да го благослови! — пристигна от Стамбул. Той говори с него и не бива да бъде обезпокояван.

— Въпреки това ние трябва да отидем при него. Вземете това тук за проявление на добрата ми воля!

Тикнах му в ръката няколко сребърни монети. Той ги поднесе към светлината, за да различи колко са, и каза после:

— Господарю, твоята доброта преминава през всяка заповед. Дайте конете на моя аркадаш [248] аркадаш — другар — б. а. , той ще ги пази добре, а пък аз ще изтърча вътре да доведа кол агаси, който сега води караула.

Той изчезна и се върна с офицера. За моя радост това бе почтеният Амуд Махули, който така твърдо вярваше във влиянието ми над сераскера. Като ме позна, той плесна удивено ръце.

— Ти ли си, ефенди? Ама това е дръзко, даже безразсъдно дръзко от твоя страна! Ще те арестуват, запрат и осъдят. Санджаки е изпълнен с ярост от вашето бягство!

— Не ме е страх. Води ме при него! Имам да му направя едно много важно съобщение, което не търпи отлагане.

— Какво се е случило? Защо се връщаш?

— Сега нямам време за разказване, защото всяка минута е скъпа. Но скоро ще научиш каквото те интересува. Хайде, веднага доложи за нас!

— Но вие вероятно ще бъдете приети не от санджаки, а от пратеника на султана!

— Кой е той?

— Един дженерал [249] дженерал — генерал — б. а. . Не знам как се казва. Пристигна вечерта тук от Багдад и оттогава в къщата има все разни тайни. Събрали са се всички старши служители на санджака заедно с няколко офицери и обсъждат някакви секретни работи. Ако знаех, че наистина ще ме споменеш похвално в твоя доклад, щях да ти съобщя нещо.