Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Звучи неясно. Говори по-разбираемо!

— В такъв случай ще бъда по-ясен, тези двама мъже няма да се оставят да бъдат наказани.

— Не те разбирам!

— Погледни ги! Имат ли вид на такива, които ще допуснат да правиш с тях каквото ти е угодно?

— Машаллах! Те веднага ще направят други сурати! Понеже ти го изискваш, ще проведа редовен разпит и ще наредя да изготвят мазбата. Всеки въпрос и всеки отговор ще бъдат записвани и ако мискините отговорят само на един-единствен въпрос отрицателно, ще получат без милост бастонадата.

— Те нали ще слязат от седлата?

— Длъжни са!

— И кой ще се осмели междувременно да държи конете им?

— Те ще бъдат сега-засега изгонени. Нека бягат накъдето си щат, стига само да останат тук в двора. И тъй, започваме!

И крайно време беше наистина. Защото това досега бе само детинщина. Кятибът [208] кятиб — писар — б. а. натопи със смръщено чело и важна физиономия перо в мастилото, а председателят им подхвърли за втори път страховития въпрос:

— Убийци ли сте? Съветвам ви веднага да си го признаете, инак без бавене ще бъдете стегнати там в каишите!

При тези думи той показа «камилата на болките». Аз отбих несмутимо:

— Хамдулиллах! Най-сетне, изглежда, майтапът се свърши и започва сериозното! Ето защо те питам, ти присъствал ли си някога на разпит?

— Откачен ли си? На мен да задава такъв въпрос!

— Няма причина да се учудваш. По-скоро ние имаме всички основания да се чудим, че искаш да провеждаш разпит, без да знаеш какви въпроси трябва най-напред да поставиш.

— Какви въпроси? — прогърмя той към мен.

— Преди всичко нали трябва да знаеш кои сме!

— Аз си го знам, вие сте убийци!

— Забранявам ти да ни наричаш така! Ти нямаш право да си служиш с този израз, преди да се докаже, че го заслужаваме. Ако не знаеш какво се…

— Мълчи! — заповяда ми оня. — Ако ме оскърбиш, ще получиш толкова много удари, че…

— Тихо! — пресякох го аз много енергично. — Сега най-сетне говоря аз и ти си длъжен спокойно да слушаш, докато свърша! Давам ти дума, ако още веднъж ме прекъснеш, без да си бил запитан от мен, ще те съборя от стола и ще те стъпча под копитата на коня си! Ти искаш да ни осъдиш, без да си питал кои сме. Аз обаче те питам кой всъщност си ти? Да не би да си тукашният санджаки? Ако беше това, щеше да притежаваш поне малкото познания, които се искат за воденето на един обикновен разпит. Но понеже ти от тая работа нищо не разбираш, считам те за всичко друго, само не и за един толкова висш служител. Какво ще стане с империята на падишаха, ако той допусне провинциите му да се управляват от такива некадърни хора! Та докажи ми значи кой и какъв си, преди да изискваш да отговаряме на твоите въпроси! Тъй, засега свърших. Сега можеш да заговориш и ти, докато започна отново!

Наоколо владееше дълбока тишина. Такова нещо още никога не се бе случвало на тези хора. Един християнин, обвинен в няколко престъпления, се осмеляваше тук пред махкеми и посред едно шиитско население да говори по този начин с най-висшия чиновник на санджака! Последният лично бе като поразен от удар. Той изпелтечи няколко думи, които не разбрах, и ето защо продължих:

— И ако въпреки всичко пък си санджаки, то те приканвам да ми съобщиш на първо място пред какъв съд се намираме. Наше основателно право е да го разберем и ние нямаме ни най-малко желание да се откажем от него. Шерийе [209] шерийе — духовен съд, състоящ се само от мохамедани — б. а. ли е той, или нисамийе [210] нисамийе (тур.) — мирски съд, съставен от християни и мохамедани — б. а. ? И ако е нисамийе, трябва отново да знаем дали имаме пред себе си хукук-мехкемеси, джеза-мехкемеси или тиджарет-мехкемеси. [211] хукук-мехкемеси — граждански съд, джеза-мехкемеси — наказателен съд, тиджарет-мехкемеси — търговски съд — (тур.) — б. а. Та давай значи отговор! Говори!

— Джеза-мехкемеси е — отвърна оня кратко, понеже още не можеше да преодолее слисването си.

— Следователно членовете не са назначени от министъра на правосъдието, а са избрани тук от вас самите. Кой от вас е християнин?

— Никой.

— Никой? А вие все пак знаете, че съм християнин! Един съд, на който бих бил длъжен да се подчиня, в случай че бях жител на Хиле, трябваше да е съставен от мюсюлмани и християни. А сега ти признаваш, че сте само мохамедани! Ти си знаел, че нямате никакви законни права над мен, и въпреки всичко си ги присвои! Ти запрати в лицето ми изрази като кучи син, проклет християнин, контрабандист, убиец, а си знаел, че дума не можеш да ми кажеш или заповядаш! Аз ще се оплача на умуру адлиех ве мезхебих назарети [212] умуру адлиех ве мезхебих назарети (тур.) — министър на правосъдието и вероизповеданието — б. а. и ще му съобщя що за санджаки е поставил тук в Хиле! Но несправедливостта е много по-лоша, защото аз съм чужденец, чуждоземец. Като такъв подлежа само на юрисдикцията на моето отечество и вие би трябвало да се обърнете по това дело към сефарет [213] сефарет (тур.) — посолство, легация — б. а. или канчеларийе [214] канчеларийе (араб.) — консулство — б. а. на моето правителство. За да избегнеш това и за да можеш да ме осъдиш без всякакво право, ти предпочете хич да не ме питаш кой съм и откъде съм. Сега те разбирам. Но ти тежко ще се разкайваш за постъпката си, защото моят нарджийе назарети [215] нарджийе назарети (тур.) — министър на външните работи — б. а. ще подири на вашия сметка за противозаконията и оскърбленията, които тук изтърпях, а после ти добре ще узнаеш какво означава не само да наречеш един поданик на моето отечество и моя кайзер кучи син, защото е християнин, но и действително да се отнесеш към него като към бездомен пес! Аз отново свърших и ти разрешавам и ти да кажеш една дума.