Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Виждате какво ви очаква, ако лъжете. Аз ще наредя да ви налагат, додето признаете всичко. Спестете си ударите и дайте откровен отговор на моите въпроси!

За ефект той направи пауза, по време на която накара да му дадат един новонатъпкан чибук. Във връзка с това трябва да отбележа, че всички съдебни заседатели пушеха, за което впрочем не можех да ги укоря, понеже и аз самият съм си порядъчен пушач. След това той не пристъпи същински към настоящото дело, а удари направо по средата на съдебния материал, като отправи към нас въпроса:

— Убийци ли сте?

Понеже гледаше към мен, обясних:

— Не.

— Контрабандисти ли сте?

— Не.

— Тези коне откраднали ли сте ги?

— Не.

— Кажи «Да», иначе веднага ще получите бастонадата! Нападнахте ли горе над Багдад при брега на реката хората, за които преди малко се отвори дума?

— Не.

— Ограбихте ли ги?

— Не.

— Нанесохте ли им удари?

— Да.

— Най-сетне, най-сетне едно признание! И то за ваше щастие, защото само пет минути още щяха да минат и щяхте да видите кокаляците ви да стърчат от месата на краката. Отговаряй нататък! Християнин ли си?

— Да.

— Това признание те погуби, защото да си един прокълнат от Аллах гяур, е по-лошо от всичко друго, в което още си се провинил. Знаеше ли, че християнинът рискува живота си, ако пристъпи в тукашната околия на святи места?

— Да.

— И това не те възпря да дойдеш насам? Така неотвратимо си станал жертва на желанието за престъпления, като си го следвал по своя воля дотук, където животът ти само като на християнин не е сигурен нито миг! На този свят те очаква един ужасен край, а в отвъдния — проклятието на цялата вечност, защото мъстта на Аллах е страшна. Той никога не прощава!

— Откъде го знаеш?

— Корана го казва.

— Корана казва тъкмо обратното!

— Какво можеш да знаеш ти, гяурът, за Свещената книга на правоверните?

— Тази книга казва в 110 сура: «Тогава възхвали твоя Господар и търси опрощение от Него, наистина Той всеопрощаващ е.» [203] Свещен Коран, сура 110 — «Помощта», ает 3 — б. пр. Ти май не познаваш сурата.

Оня отметна глава, вторачи се изненадано в мен за известно време и викна после гневно:

— Мълчи! Един вярващ син на Пророка трябва по-добре да познава неговата книга от теб, християнина. Каквото ти казваш, е лъжа, трябва да е лъжа, защото вие почитате Иса, който е син на неистината!

— Син на неистината? Вземи си думата назад, защото така позориш собственото ви учение.

— Кучи син! Не ме оскърбявай! Докажи каквото каза!

— Вземи Корана и отгърни на сура 19. Ще прочетеш: «Ето, това е според Словото на Истината Иса, синът на Мерием, в когото те се съмняваха!» [204] Свещен Коран, сура 19 — «Мерием», ает 34 — б. пр. И ти окачествяваш този, когото вашето Откровение нарича истинен, като син на неистината?

— Мълчи! — сопна ми се оня.

— Няма да мълча! Не е необходимо да защитавам моята вяра. Тя е толкова прекрасна и извисена, че не се нуждае от слабите ми слова. Но тук стоят множество мюсюлмани, които спокойно търпят твоето позорене на исляма. Идеш ли в джавеми [205] джавеми — джамии — б. а. и медарис, то ще чуеш, че Исус ще се спусне в Съдния ден, за да съди живи и мъртви! И него, когото ислямът нарича Повелител на Съдния ден, смееш да наричаш син на неистината? Дали това оскърбление на исляма не е основано на факта, че ти си привърженик на Суна, докато Шиа учи истината?

Този въпрос бе, така да се изразя, един реторичен удар от моя страна, който предприех, понеже повечето от присъстващите бяха шиити. Въздействието се прояви незабавно в одобрително мутолевене. Окуражен от това, аз продължих:

— Ти ме нарече кучи син и прокълнат от Аллах християнин. За кучия син ти прощавам. Къде обаче е писано в Корана или може да се прочете в някой от неговите тълковници, че Аллах е проклел християните? Къде е вписано, че сме неверници, че сме езичници? Мохамед ни дава, понеже вярваме в същия бог, не всичките седем небеса, наистина, но все пак едно. Кои са същинските врагове на исляма? Ние християните или вие самите? Кой ви разедини? Да не би ние? Кой се кара заради Али, халифа, и от чия ръка бе убит Хюсеин? Християните ли бяха това, или мохамеданите?

Сега се надигнаха толкова многобройни акламации, че санджаки схвана — не бива да допусне да се продължава по този начин. Той скочи, изхвърли отбранително ръце във въздуха и извика:

— Кой ти заповяда на теб, християнина, да говориш за свещения ислям? Ние сме се събрали тук, за да проведем съд над вашите безобразия, вие сте обвиняеми. Ти нямаш право да говориш без мое разрешение, ами си длъжен само накратко да отговаряш на моите въпроси!