Карл Май - Замъкът Родриганда

— Аха! Графът по море ли бе отведен?

— Правилно предугадихте, сеньор! Аз също бях убеден в това и ден и нощ прекарвах в дебнене да не пропусна момента. Тая работа бе осъществена през една тъмна нощ с платноходка. За щастие мястото, където се бях заровил в пясъка, бе много добре избрано и нищо не можеше да ми убегне.

— Ascuas! Ако ви бяха открили!

— За мой късмет това не стана. А ако някой ме бе открил… caramba! За такива случаи имам остър нож и той щеше да реши кому би навредило повече откритието. Забелязах, че двама мъже се отдалечиха от бивака и се качиха в лодката, карана от двама моряци. В мига, в който се бе качил първият, съдът бе повдигнат от малка вълна, човекът залитна и бе принуден да се залови за пейката на гребците. Той извика от страх и аз съвсем ясно чух думите: «Аз съм верният Алимпо!» Сеньор, Вие ми бяхте казал, че душевноразстроеният граф употребява тези думи, от което разбрах, че съм на верен път.

— Какво стана по-нататък? Говорете бързо! — произнесе нетърпеливо Стернау.

— Едва се бе обадил графът, придружителят му нададе уплашен вик и тутакси го последва. Сетне платното бе вдигнато и мъжете се настаниха на пейките, след като бяха пъхнали графа в малката каюта. Преди да се отблъснат от брега, онзи, който се бе качил последен, попита:

«Колко време ни е нужно да стигнем до Сен Назар?»

«При добър вятър — два дни.»

«А оттам до Авранш?»

«По суша ли искаш да тръгнеш или да заобиколиш нос Сен Матийо?»

«Искам да ме виждат колкото може по-малко.»

«В такъв случай са необходими още два дни, за да заобиколим бреговете на Бретан. Но поради многобройните рифове плаването по онези места е опасно, сеньор.»

«Все ми е едно. Аз плащам добре. Познавате ли пазача на фара при Авранш?»

«Не.»

«Искам да отида при него. Той е…»

— Повече не можах да чуя, защото вятърът изду платното и лодката бързо се отдалечи от брега. Можете да си представите, сеньор, с какво напрежение съм следил този разговор. Най-напред отидох в градчето и потърсих страноприемница, за да си отспя добре. В последните нощи не ми беше до почивка. А сега все пак имах малко време да се опъна. Знаех целта на циганина, значи нямаше да изгубя следата.

Стернау сграбчи ръката на разказвача и я разтърси сърдечно.

— Свършили сте добра работа и семейство Родриганда ви дължи огромна благодарност. Аз самият едва ли бих постигнал нещо повече. А сега разказвайте по-нататък!

— Починах си в Орио и подмених облеклото, което доста беше пострадало от лошите пътища. Та нали бях добре подсигурен с пари! Сетне минах нелегално границата, тъй като нямах паспорт и отидох в Байона, откъдето се възползвах от железницата. Два дни по-късно бях минал през Бордо, Нант и Рен и достигнал целта си. Настаних се в една рибарска колиба. От този момент вече не изпусках от очи фара и обитателите му. На първия и втория ден наблюденията не дадоха резултат. Но на третия забелязах, че фарът се е сдобил с нов обитател. Към десет часа вечерта се промъкнах до кулата и видях горе до балюстрадата една мършава фигура, която се открояваше на звездното небе. Спрях да огледам човека и тогава в тихата нощ се разнесе хленчещ глас: «Аз съм верният Алимпо!» Това ми бе достатъчно и аз отидох в колибата да си легна. Следващия ден прекарах в разходки из околността. Опитах да се кача и на фара, но бях грубо отпратен от Габрийон, така се казва пазачът. Престорих се на сплашен и се отдалечих. Можех да считам мисията си за изпълнена. Една седмица по-късно бях отново в Родриганда и от Алимпо научих за Вашето арестуване и заболяването на контесата. Останалото знаете, сеньор.

Стернау благодари трогнато на разказвача за самоотвержените му постъпки и жертвоготовността и те отново полетяха с бързината на вятър в нощта. Не бяха минали и два часа, когато видяха пред себе си Манреса.

— Да оставим конете в страноприемницата пред града — предложи Стернау. — За предпочитане е никой да не ни забележи.

Слязоха от животните, които вдигаха пара и трепереха от напрежение, вързаха ги в конюшнята и се промъкнаха незабелязано до жилището на Алимпо.

Управителят и Елвира седяха в стаичката си и беседваха върху събитията от последните седмици, оказали такъв фатален поврат в живота на замъка Родриганда. В един момент в стаята нахълта Стернау, следван от Миндрело, който побърза да спусне резето зад себе си.

— Сеньор Стернау! — възкликна ликуващо Алимпо, като подскочи от мястото си.

— Сеньор Стернау! — провикна се и Елвира.