Карл Май - Бенито Хуарес

— Боже милостиви! Като парализиран съм от смайване! В този момент султанът отново взе думата. Досега той бе слушал мълчаливо разговора. Но според него той все пак много се проточи, затова каза:

— Не забравяй, че чакам отговор! Какво ти разказа тя?

— Че се е разхождала по брега на морето и била нападната и пленена от китайски пирати.

— И емир Арафат я купил от тях на остров Цейлон?

— Да.

— Значи все пак ми е казал истината. Тя жена ли е или девойка?

— Девойка.

— Доволен съм. Каза ли тя някоя дума за мен? Графът се поклони дълбоко.

— Аз съм твой покорен роб и мисля постоянно за теб, о, султан. Затова се наех да насоча очите й към теб и да я запитам какво й говори сърцето, когато погледне към теб.

По лицето на султана се изписа едновременно и доволство, и любопитство. Той поглади брадата си с ръка и запита с видимо добро настроение:

— И тя какво отвърна?

— Каза, че ти си първият мъж, пред когото изобщо е доловила гласа на сърцето си.

— Как така?

— Защото твоят лик е пълен с величавост, а в очите ти е стаена сила. Твоята походка е горда, а достойнството на фигурата ти — съизмеримо с величието на халиф. Така каза тя.

— Много съм доволен от теб, робе, а също и от нея. Значи смяташ, че сърцето й ще ми принадлежи без да е необходимо да налагам заповеди?

— Мъжът никога не бива да постига насилствено любовта на жената. В очите му трябва да струи ласка, когато плъзга поглед по нея и любовта ще покълне от само себе си, както растението, което слънчевият лъч пробужда за живот.

— Имаш право! Към тази робиня аз ще проявя цялата си милост.

— Знаеш ли, о, повелителю, че любовта се изявява в думите, далеч преди да е подкрепена с дела? Тази робиня копнее да говори с теб на твоя език, за да може със собствената си уста да ти каже какви чувства напират в душата й.

— Желанието й ще бъде изпълнено. Ти ще бъдеш неин учител. След колко време ще може да говори с мен?

— Зависи от това кога ще започнем обучението и колко ще трае дневно.

— Това момиче заплени сърцето ми, едва изтрайвам да чуя от устата й, че иска да стане моя жена. Ето защо ти нареждам да започнеш уроците още днес.

— Ще се подчиня, о, султан.

— Три часа на ден достатъчно ли е, робе?

— Ако имам възможност да говоря ежедневно по три часа с нея, след една седмица тя ще владее дотолкова езика на Харар, че ще бъде в състояние да ти каже колко щастлив ще бъдеш с нея. Но дъщерите на нейната страна не са свикнали да гледат необлечени мъже. Моето облекло я стъписва.

— Ще имаш друго, много по-добро, няма да е нужно и да се връщаш в зандана. Ще получаваш също така месо, ориз и вода, колкото поискаш, та видът ти да стане по-добър!

— Благодаря ти! Кога ще започне за днес урокът?

— Веднага щом се преоблечеш. Аз няма да имам време да присъствам. Ще ти дам един евнух да ви пази. Сега ела!

— Мога ли по-напред да й кажа, че изпълняваш молбата й да изучи твоя език?

— Кажи й го!

Радостен, че е постигнал толкова много, Фернандо се обърна към Ема:

— Сега за съжаление трябва да тръгвам, но не след дълго ще можем да поговорим по-нашироко. Получих разрешение от султана да ти преподавам уроци на техния език. По-късно ще бъдем заедно тук в продължение на три часа. Дотогава трябва да обуздаем любопитството си. Но преди всичко друго искам да те успокоя с известието, че спасението е възможно. Тази вечер аз имах намерение да избягам. Може би ще ни се удаде да проведем все пак този план с теб още днес.

След тези думи той последва султана, който вече тръгна, заключи след себе си вратата и даде заповед на камериера си да свали синджирите от крака! а на роба, да му даде хубави дрехи и осигури богато ядене. Това стана и едва старецът бе поел обилната храна, получи нареждане да се яви отново при султана. Онзи посрещна графа, поведе го към съкровищницата и старателно зарези вратата след него. Той така и нямаше представа в какво ще се състои езиковият урок. При влизането си Фернандо завари Ема все така забулена. Срещу нея седеше черната фигура на евнуха.

Негърът знаеше, че белият е роб и се надигна с високомерна физиономия.

— Ти ли ще й бъдеш учителят?

— Да — отвърна графът късо.

— Тя обаче ще остане забулена!

— Това се подразбира.

— Не бива да я докосваш!

— Нямам подобно желание.

— И не бива да говориш нищо лошо за нас, иначе ще те доложа на султана!

— Как ще разбереш дали говоря добро или лошо, като не знаеш езика на който ще разговаряме? — усмихна се Фернандо.