Карл Май - Олд Шуърхенд I

— Масса Хелмърс излязат, веднага бързо, веднага! Масса Винету и масса Шетърхенд сме тук!

После с огромни скокове той се втурна към нас, сграбчи ме за ръката и крака и от радост едва не ме събори от коня.

— По-полека, по-полека, добри ми Херкулес! — казах му аз. — Чувам, че мистър Хелмърс си е у дома, така ли?

— Масса сме тук, а също и мисус — отвърна той. — Ето вече двама тичат насам.

Да, на прага се появи Хелмърс, а зад него със сияещи от радост очи се показа и жена му. Двамата съпрузи се обичаха извънредно много. Тя се казваше Барбара, но обикновено той я наричаше «моята мила Барбара».

Каква радост предизвика пристигането ни! Стискането на ръце нямаше край, а човешките гласове ехтяха далеч навън, тъй като всички останали обитатели на Хелмърс Хоум — и мъже и жени — се стекоха да ни поздравят. Ето защо ги предупредих:

— По-тихо, джентс! Засега присъствието ни трябва да остане в тайна.

— В тайна? Защо? — попита Хелмърс.

— Защото тук се каним да заловим няколко негодници, които не бива да надушат, че сме пристигнали. Мистър Хелмърс, надявам се, че ще ни помогнеш.

— Това се разбира от само себе си. Тук където започва дивата Ляно, преди всичко имам задължението да държа далеч от дома си подобна паплач. Какви са тези хора, мистър Шетърхенд?

— Вътре ще ти кажа. Трябва да влезем в стаята, за да не ни видят. Нека Херкулес отведе конете ни в обора и им даде преди всичко вода, а после порядъчна порция фураж. След това да затвори вратата на обора, защото и конете ни не бива да бъдат забелязани.

— Сър, караш ме да ставам любопитен, извънредно любопитен! Но какво виждам? Не носиш ли пушките си?

— Точно там е работата! Откраднаха ни ги и крадците ще дойдат тук.

— Гръм и мълния! Та това е…

— Моля те недей тук! Вътре можем да разговаряме по-добре.

— Да, влизайте! А ти, скъпа моя Барбара, тичай бързо в кухнята и поднеси всичко, каквото имаш. Чуваш ли, всичко, тъй че масите да се огънат!

Набързо обясних на хората му как трябва да се държат и влязохме в стаята. Майка Барбара направи всичко каквото бе по силите й, за да се «огънат масите» и докато ядяхме и пиехме, разказах на Хелмърс какво се беше случило. Веднага щом свърших, той скочи на крака и излезе навън. Когато се завърна, ни обясни причината за поведението си:

— Незабавно изпратих най-свестния си ратай да се поогледа за негодниците. Нека ги наблюдава. Може да им хрумне да офейкат в друга посока.

Той обичаше Блъди Фокс като собствен син и страшно се зарадва, че злодейските кроежи на команчите бяха осуетени толкова успешно. За да не се бавим, първо съобщих на Хелмърс случилото се възможно най-сбито и едва тогава си позволих да му разкажа и подробностите. Разбира се, и тримата чикасо седяха при нас. Бяхме се настанили така, че да не могат да ни видят отвън, дори и ако някой застанеше пред малкото полуотворено плъзгащо се прозорче.

Все още не бях свършил разказа си, когато доловихме конски тропот. Чухме как отвън шестима ездачи скочиха от седлата. Бяха очакваните от нас хора. Хелмърс излезе от стаята.

— Good day, сър! — поздрави го «генералът». — Имате ли вече някакви гости?

— Гости ли? — рече в отговор Хелмърс. — Откъде ли ще се вземат гости в тази пустош?

— Well! Дай на конете ни вода и фураж, а на нас някаква питателна храна и едно порядъчно голямо шише Огнена вода.

— Всичко ще получиш, сър. Ще останете ли днес тук?

— Защо ме питаш?

— Не ми се сърди заради този въпрос! Трябва да знам дали оставате, защото като ханджия имам задължението да се подготвя.

— Аха! Ще хапнем, ще пийнем и после продължаваме!

— По това време? Скоро ще настъпи нощта!

— Това ни е безразлично.

— От Естакадо ли идваш, сър?

— Не разпитвай толкоз много, а прави каквото ти заповядах!

— Слушай, ама ти, изглежда, си някой страшно знатен господин! Но в собственото си имение навярно имам правото да задавам въпроси! А да ми се заповядва? За пръв път чувам подобно нещо!

— Сега ще го чуеш, защото съм генерал, сър, да, генерал! Сражавал съм се при Бул Рън, при форт Хатерас, при Харпърс Фери, Гетисбърг и в още много други битки, в които винаги съм излизал победител!

— Good luck! Тогава наистина ще трябва да побързам да изпълня заповедите ти! Веднага ще бъдете обслужени и то тъй, както се полага на господа като вас!

Двусмислените му думи не им направиха впечатление. Те се настаниха на една от масите, без да подозират какъв вид «обслужване» ги очакваше. Хелмърс отново влезе при нас и тихо ни каза: