Карл Май - Олд Шуърхенд I

— Как изглеждаше пакетът?

— Пушките бяха увити в одеяло, което бе здраво вързано с ремъци. Исках да разбера какви са тези пушки, но едва призори бледоликите заспаха тъй дълбоко, че да мога незабелязано да взема и развържа пакета. Щом видях какво съдържа, се изплаших, понеже знаех, че ще ни преследвате.

— Защо не задържа пакета, за да ни го върнеш?

— Защото бяхме четирима червенокожи воини срещу петима бели и вие нямаше да заловите крадеца, тъй като щеше да избяга.

— Хм-м, да, ако ти не му попречеше да избяга!

— Имах друг, по-хубав план.

— Какъв?

— Когато днес изминахме известно разстояние, аз спрях и казах на бледоликите, че съм видял пушките и не искам да продължа с тях, защото несъмнено вие скоро ще се появите.

Тогава те се разгневиха и се стигна до разправия. След като не отстъпих от намерението си, те ме помолиха да им оставя поне един от воините си за водач, понеже не знаели пътя през Ляно. Изпълних желанието им, но казах на моя воин какво да направи. Той ще ви вкара крадците право в ръцете.

— Как ще стане това?

— Продължих само малко по-нататък и после спрях, за да ви изчакам, тъй като искам да ви отведа там, където ще ги заловите.

— Къде е това място?

— Там, на север, където свършва Ляно Естакадо, се намира жилището на един бледолик…

— Което се нарича Хелмърс Хоум — прекъснах го аз.

— Уф! Нима Поразяващата ръка знае това място?

— Известно ни е. Хелмърс е наш приятел.

— Това е добре, защото моят воин ще отведе белите там.

— Но защо не яздят направо, а заобикалят?

— За да стигнем преди тях и да ги заловите без никаква съпротива.

— Чудесно! Виждам, че Мба, вождът на чикасо, е умен воин. Но не ти ли мина през ума, че можем да имаме основание и да не ти се доверим?

— Нима има такива причини?

— Да. Твоят воин може тъй да ни отмъкне крадците, че повече да не ги видим!

— Ако така мислиш, тогава ще ви предадем оръжията си и самите ние ще ви послужим за залог!

— Не е необходимо. Вярваме ви. Но не е ли възможно белите да размислят и да поемат по друг път?

— Не. Моят воин ще им внуши такъв страх пред всяка промяна на определената посока, че сигурно ще го следват до целта.

— Добре! Конете ви много ли са изморени?

— Ще издържат до Хелмърс Хоум дори и да яздим бързо.

— Тогава да не губим време. Ако не се лъжа в сметките си, още следобед ще стигнем дома на Хелмърс. А белите кога ще бъдат там?

— Наредих на водача им така да подхване работата, че да пристигнат в Хелмърс Хоум привечер.

— Постъпил си много съобразително. Но искам да те питам още нещо. Какво щеше да правиш, ако не бяхме дошли?

— Съвсем сигурен бях, че ще дойдете, ако не сега, то по-късно. В такъв случай щях да отида без вас при Хелмърс, щях всичко да му разкажа и да го помоля да ни помогне да отнемем пушките от крадците. После още с пристигането ви щяхме да ви ги дадем. Вярва ли Олд Шетърхенд на думите ми?

— Вярвам ти и искам да те похваля за постъпката ти. Честността ти няма да остане невъзнаградена. А сега да тръгваме. Каквото имаме още да си казваме, можем да го обсъдим и по пътя.

Индианците възседнаха конете си и продължиха заедно с нас. Яздехме по-бавно отпреди, защото те не бяха в състояние да поддържат нашето бързо темпо. Въпреки това малко след пладне забелязахме тук-там някои признаци, че скоро щяхме да оставим Ляно зад гърба си. Докато над вътрешността на пустинята из въздуха се реят само пернати хищници, сега видяхме да прелитат и птици, хранещи се със зърна, тук-там растеше по някоя самотна салвия [39] Градински чай (Salvia officinalis). Б. пр. , за чието съществуване е нужна само нощната роса. После от пясъка взеха да надничат отделни тревички, които постепенно се сливаха в зелени петна, а те пък по-късно образуваха обширни морави. След това се появиха ниски и по-високи храсти, дори и дървета, а когато зърнахме пред себе си и първата царевична нива, пустинята Ляно бе останала вече зад нас.

Хелмърс Хоум бе посещаван по-често от другите поселища в Дивия запад. Обикновено хората, които се канеха да навлязат в Ляно Естакадо или пък излизаха от нея, се отбиваха тук, за да си отпочинат. Ето защо Хелмърс винаги бе добре запасен с всичко необходимо за уестмана или пътника. Той не беше само фермер, а покрай това играеше и ролята на търговец и ханджия. Неведнъж бях пил при него чаша бира, приготвена по немска рецепта.

Достигнахме тесен поток и той ни отведе при къщата, покрай която течеше. Тя бе издигната от камък, тъй като тук действително имаше камъни въпреки близостта на пясъчната пустиня, и се състоеше от един-единствен етаж. Под сенчестите дървета пред вратата бяха поставени няколко маси и пейки. Зад сградата се намираше оборът, оградено място за добитъка и стопанските постройки. Когато свихме край ъгъла, забелязахме на прага някакъв негър. Щом ни видя, за миг той се стъписа, но после подскочи от радост и с гръмовит глас изрева в отворената врата: