Карл Май - Олд Шуърхенд I

— Не съм.

— Ако се е отделил от белите, значи се е скарал с тях. Макар че си е тръгнал, той знае много добре накъде ще се отправят те. Решил е да ги заблуди относно истинската посока, която смята да избере, отклонявайки се от нея, но твърде скоро след като белите го изгубят из очи, отново ще поеме по нея. Следователно, ако изоставим и двете дири и препуснем право напред, непременно пак ще се натъкнем на неговите следи.

— Уф, прав си!

— Тогава естествено другата диря ще е онази, която трябва да проследим. Тръгнем ли по нея, можем да сме сигурни, че сме по петите на «генерала». Мисля, че моят брат Винету ще ми даде право.

— Така е, както казваш. Значи няма да следваме, нито едната, нито другата диря.

Метнахме се на конете и продължихме да яздим направо, тъй че скоро изгубихме от очи отклоняващите се вляво и вдясно от нас следи. Струваше ми се, че можех да бъда доста сигурен в правилността на направените от мен изводи, но все пак с напрежение очаквах да разбера дали предположенията ми щяха да се сбъднат. И наистина само след около половин час видяхме дясната диря отново да извива и да се приближава към нас, след което продължаваше на север.

— Уф! — обади се Винету с радостна нотка в гласа. — Значи това е дирята на индианците чикасо, която води към Хелмърс Хоум.

— И следователно ще трябва да потърсим другата, която във всички случаи е оставена от белите.

— Да, нека свърнем наляво към другата диря! Тръгнем ш по нея, повече няма да се заблудим и ще…

Внезапно той замлъкна. Докато говореше, очите му шареха по хоризонта и изглежда, забеляза нещо, защото посегна към кобурите на седлото си, измъкна далекогледа и го насочи на север. Аз също побързах да взема моя далекоглед в ръка и видях няколко коня и неколцина мъже, които бяха насядали на пясъка.

— Кои ли са тези хора? — попитах аз.

— Индианците чикасо — отвърна той.

— Защо не са продължили? Каква ли причина могат да имат да седят на това място?

— Уф! Нас очакват!

— Възможно е! — съгласих се с него. — Мба ми изглежда почтен човек. Едва когато са били на път, е забелязал, че «генералът» ни е отмъкнал пушките, и е достатъчно прозорлив, за да си каже, че ще преследваме крадеца. Тогава се е разделил с него. Дори и да не го е сторил от честност, го е направил от безпокойство за самия себе си. Трябвало е да предприеме нещо, за да не помислим, че се е споразумял с крадците и дори им е дал закрилата си. Сигурно така стоят нещата.

— Да, така е, да отидем при тях!

Пришпорихме конете в галоп, бързо се приближихме до хората и ги познахме. Наистина беше Мба, само че с двама от индианците си. При себе си имаха два товарни коня. Къде ли бе останал четвъртият чикасо? Щом тримата червенокожи ни разпознаха, те се изправиха на крака, сложиха оръжията си на земята и ни пресрещнаха. Поведението им беше миролюбиво, но въпреки това взех в ръка револвера си. Когато ги достигнахме и рязко спряхме конете си пред тях, Мба ми каза:

— Нека Поразяващата ръка прибере револвера си в пояса, тъй като сме негови приятели. Знаехме, че ще дойде и го очаквахме.

— А-а, значи сте знаели?

— Да. Нима Винету и Поразяващата ръка са воини, които ще позволят ей тъй да им откраднат пушките, без да се опитат да си ги възвърнат?

— Прав си. Кога разбра вождът на чикасо Мба, че са ни обрали?

— Едва днес призори.

— Наистина ли не го знаеше от по-рано?

— Не. Казвам ти истината. Щях ли да ви чакам, ако исках да ви излъжа или ако бях участвал в кражбата?

— Не. Веднага щом те видях, си рекох, че си честен човек. Разказвай.

— На юг от Ляно се натъкнахме на четиримата бледолики и аз им обещах да ги преведа през пустинята. Тогава се срещнахме с вас. Радвах се да се запозная с Олд Шетърхенд, Винету и Олд Шуърхенд и не подозирах, че генералът замисля нещо лошо срещу вас. Яздихме заедно с вас до жилището на Кървавата лисица и се канехме да останем там през цялата нощ, но дойде генералът и ни каза, че трябвало бързо да тръгваме, защото се е скарал с вас. Изпълнихме желанието му, яздихме цяла нощ и цял ден и…

— Без да заподозреш нещо? — прекъснах го аз. — Не те ли обзеха съмнения?

— Още в началото на ездата у мен се появиха известни подозрения, защото отначало генералът пое на запад, а ние изобщо нямахме намерение да пътуваме в тази посока. После през деня забелязах един пакет, който преди това го нямаше. Генералът се отнасяше много внимателно с него. Направи ми също впечатление, че той страшно бързаше. Снощи, когато се разположихме на лагер, успях да наредя нещата така, че пакетът да попадне в ръцете ми. Той веднага го грабна, но успях да забележа, че вътре има пушки.